Изправи се или потъни в забрава
Валентин Хаджинаков, XXI век, град Пловдив
Като типичен представител на "Мъжете под чехъл" в република България тази сутрин бях изпратен от жена си до кварталното магазинче, за да напазарувам разни неща за дома. Кратка разходка, приятен въздух и вече съм пред щанда, изпълнен със салами "Кучешка радост", всякакви наподобяващи сирене и кашкавал продукти, кайми със съмнителни крайни срокове на годност и т.н.
Пред мен пазарува възрастна дама, която одухотворено, със силно разпален пламък в очите, разказва как всичко закупено веднага отива да изпрати за Канада, където от няколко години живее дъщеря й със съпруга си и двете си дечица. Откакто са заминали, тя не ги е виждала на живо… нито веднъж! След краткия, но силно емоционален разговор, касиерката, която е и собственик на магазинчето, обяви, че всичко струва около 20 лева! В този момент сякаш нещо внезапно проряза от глава до пети клетата ми събеседничка, която явно усети, че тази сума е непосилна за нея. Може би бе надвишила с няколко лева лимита за пазаруване. Жената, силно притеснена от случващото, с осезаема нотка на страх и унижение, попита плахо дали е възможно част от сумата да заплати след няколко дни… Собственичката, за която този пълен абсурд очевидно не бе прецедент, с блага усмивка й каза, че всичко е наред, да не се притеснява, след което й пожела приятен ден. Силно сконфузената пенсионерка излезе с полунаведена глава, кимайки ми за довиждане. Почувствах се отвратително.
В отговор на мой въпрос, продавачката ми обясни, че видимо унизената госпожа цял живот е преподавала в пловдивско училище, сама е, децата й са напуснали пределите на родината в търсене на по-достоен живот… В съзнанието ми веднага изплува образа на "Идола" ми за подражание – лицето Делян Славчев Пеевски.
Нервирах се, но като на кино лента продължиха да изскачат видните достолепни български /бивши и настоящи/ управленци: СерГЕЙ, Ахмед аби, Някъв цар, Болен, Местан бей, Пожарникарят Бойко, Гоце, Засменият Росенчо, Кума Лиса Кунева, Омбудсман Майче и т.н. и т.н. Силно афектиран им теглих една сочна… като онези цветните на Камата, досещате се, нали!? Мислих, че ще ми мине бързо.
На обяд ритах топка, без да ям филия с мас, после с жена ми и четиримесечната ми дъщеря ходихме в мола, за да затвърдя реномето си на новоизлюпена пловдивска "майна", но въпреки всичко случката с онази клета женица не излезе от съзнанието ми.
Гнус ме е! От политиците ни, с които по презумпция сме свикнали да се оправдаваме, от корумпираните служители на МВР, Прокуратурата и Съда, благодарение, на които между нас се разхождат изверги, от катаджията, който за 20 лева внезапно забравя. Гнус ме е, че майки протестират, че баби и дядовци гладуват. Срам ме е от фалшивото ни образование и тоталната неграмотност сред населението, срам ме е, че Салфетката най-безпардонно уби Културата… Срамувам се от мен, теб, него и нея, от нас, вас и тях. Очевидно е, че ние сме се превърнали в "лош човешки материал", щом продължаваме да търпим. Живеем живот "втора ръка" – отчуждени, озлобени, потънали в собствената си мизерия на духа. Народ, изпразнен от съдържание, борещ се за оцеляване, вдъхновен от собственото си малодушие! Няма кауза, има силикон! В джуките, в задника, в циците, в мозъка… навсякъде!
Срам ме е от Апостола, защото той не спира да ни гледа и го боли: от простотията, мълчанието, от липсата на живец. Не искам да драматизирам излишно, не желая да ставам медийна звезда с тези си мисли, но бих желал всеки от нас да се замисли, било то и за момент. Къде се намира, как живее, харесва ли му и дали е склонен да промени нещо, макар и дребно… пред неговата си къщурка. Или ще си каже до болка познатото: "Ебал съм му майката", от мен нищо не зависи, отивам в Германия, там е по-хубаво.
Вярвам, че възмездие ще има, рано или късно, за всеки от нас, без изключение! И то ще бъде по-страшно от бесилката на площада! Затова, приятелю мой, замисли се какво правиш, на кого го правиш и защо го правиш или в противен случай замълчи и потъни в забрава!!!
.Аз предлагам който не е доволен от действителността в България да стои пред някой квартален магазин и да плаща сметката на нуждаещите се -така може би ще го чуят ,ако не го обвинят в друго .Единственото в което не съм съгласен с него е ,че мен ме е срам- срам от всички гледащи как убиват човек на улицата .А това ,че е разбунил духовете спор няма- това е най -коментираната статия .Мога да пиша още но мисля ‘,че това стига .Не ми отговаряйте .
Мартине ,аз съм един от 66 харесващи това което е написал човека .Вярно не е някакъв шедьовър ,какъвто явно тук коментиращите са написали ,но е написал това което мисли и чувства .Самоопределянето му за мъж под чехъл говори само едно ,че има силен характер (вие сигурно биете жените си за да докажете мъжествеността си -не знам ).
Мартине, бре, оти се ‘фащаш на ‘орото, та се ‘абиш да го поучаваш и то със ЕГНто си и всичкото си заглавие? Каквото Му го казваш е правилно открай докрай, браво на тебе, ама они ВразумЛителите (вж. мутрополит аятоллаха и др. подобни и преподобни сурати) срама нямат, нито мяра, ТЕ СА КАЙМАКА НА ВУЛГАРИСТАН. Хвала!
вместо да се правите на интелектуалци и да дрънкате това-онова, да си бяхте измели в и пред къщите, със сигурност са потънали в боклуци. Аман от „мъже над чехъл“ в тая страна, като спортни коментаторчета сте: големи мъже с женски гласчета и претенцийки.
Затова, приятелю мой, замислете се какво правите, на кого го правите и защо го правите или в противен случай замълчете и потънете в забрава!!!
Ако не сме готови да се притечем на помощ на ближния, как тогава ще избавим народа си? Или си мислите, че това не е необходимо? Но аз разбира се, ви оправдавам, защото сте „мъж под чехъл“. Такива мъже не създават четници, не създават революции, не създават държавници – те създават „народи под чехли“. Така че не си позволявайте да говорите за възмездие и бесилки – вие нямате това право!
Едва ли щяхте да имате привилегията какво да констатирате днес ако той е бил безделник из тогавашните търговски обекти. И не ви обвинявам в това, че не сте на площада или че не сте готов да се саможертвате за народа си, а в едно много простичко нещо – не сте помогнали на тази жена. Ако не финансово, то сте били длъжен поне вербално да положите някакви усилия за да не излезе „силно сконфузената пенсионерка“ „с полунаведена глава“.
Като един наистина типичен представител на „мъжете под чехъл“, като какъвто вие напълно заслужено сам се определихте, сте поредния констататор на заобикалящата ни социална трагедия. Не с констатации ще завещаете едно по-добро бъдеще на дъщеря си, а с действия. С право се срамувате от Апостола, защото вие разбирате колосалната разликата между него и вас.
Г-н Хаджинаков, за да преобразуваме територията която населяваме в държава и да направим от народа си нация, е необходимо индивидът да се разпознава като структурна единица от обществото в което се намира. Тази единица, преди да предивява каквито и да било претенции спрямо това общество е задължително да осъзнава моралния си дълг към това колективно цяло.
Валка, или отговаряш конкретно на критиките, които са ти отправени относно ниското качество на пълната с клишета статия, или не. Но тоя иронично-обиден коментар, който си пльоснал, е по детски елементарен и хич не е в твоя полза.