Песента на село Момчиловци се пее от млади хора и дечица от детската градина

Около 60 деца активно посещават занятия в съставите към читалище „Светлина“ в село Момчиловци 

Гайдарският състав се състои от 21 човека, най-малкият е на 7 годинки, а най-възрастният е холандец на 70

Картинна галерия с най-известните класици на живописта може да се види в селото

Славена Шекерлетова

Селата у нас стремглаво се обезлюдяват. 571 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители. Това показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2015 година. 

В Смолянска област без нито един жител са 7 села, а други 31 са само с един жител. Ето сред една такава статистика попадам в село Момчиловци. То е едно от големите родопски села. Там не само, че има млади хора, но и всички те харесват мястото, в което живеят и трудно взимат решение да напуснат родните си домове. 

Гайдарски състав „Момчиловци“ наброява 21 човека на различна възраст – от 7 годишния Иван до най-възрастния – холандец, който живее в Момчиловци от много време. В състава има и едно момиче Мария на 16 години. Трудно е да се опише каква отдаденост към гайдата имат те всичките и колко са дълбоко свързани с планината, в която са израснали. Мейс от Холандия още преди около 30 години купува къща в Момчиловци със съпругата му и през ум не им е минавало да живеят някъде другаде в България. Както казва той: „За десет милисекунди има-няма си намерих приятели Момчиловци“. Говори добре български и си добавя свои нови думи. Не сте познали Родопите, ако не сте чули как звучат гайдите на Момчиловци. Това преживяване не може да се сравни с нищо друго точно там в сърцето на планината. Тези гайди те свързват с Родопа по уникален начин. Усещаш мощта ѝ по-силно, вечността ѝ, жаждата ѝ за живот, жаждата за живот на хората, хванали гайдите, също. 

„Аз съм един от първите гайдари, един от основателите на състава. Като бяхме малки бяхме запалени по народните песни и гайдите, но ни беше трудно да пътуваме до Смолян, защото само там имаше гайдарски състав. Нашите родители тогава ни направиха подарък. Издириха учител от Смолян – Атанас Тодоров. В началото се събрахме 15 момчета. Това беше 2001-ва година. С най-голяма заслуга за нашия състав има Тодоров, той ни учеше на дисциплина, как да се държим на сцена и го приемахме като наш приятел. Радва ме това, че вече има и малки гайдарчета“, това разказа Георги Симидачиев от състава. Питам го не му ли е трудно да живее на село, повечето хора на неговата възраст са в града.  „Не е лесно, трудно е, особено ако трябва да пътуваш и да работиш в по-голям град. Но самата атмосфера, спокойствието… Вечер като се прибереш тук и забравяш за всичко, което те е притеснявало през деня“. 

„Селото ми дава култура  и традиции“

„Тук животът е по-спокоен и е по-добре от града“

„Харесва ми, защото тук съм се родил, тук съм израснал, природата е чудесна, тук са ми всички приятели, чистия въздух е нещо, с което съм свикнал“

„Заради природата Момчиловци бих казал, че е райско място“ 

Това са думи на 4 момчета от състава на възраст от 15 до 18 години. Удивително е да отидеш толкова навътре в планината и да видиш не само, че има живот на фона на обезлюдяването на селата у нас, а и да срещнеш толкова млади хора, които да милеят така сърдечно и светло за мястото, в което са се родили. 

Целият разказ може да проселдите в КАПАНА.БГ.