От „Тримата глупаци“ до номинацията за „Оскар“ на „Сляпата Вайша“ – българската анимация има история с международно признание
На 28 октомври се отбелязва Световният, известен и като Международен ден на анимацията. Датата връща към 1892 г., когато френският изобретател и художник Шарл-Емил Рейно представя публично в Париж движещи се изображения чрез изобретения от него „Оптичен театър“ (Théâtre Optique). Повече от век по-късно анимацията продължава да съчетава изобразително изкуство, технологии и разказване на истории.
Международният ден на анимацията е учреден през 2002 г. от Международната асоциация на анимационното кино ASIFA. Инициативата има за цел да популяризира анимационното изкуство и да отдаде признание на художниците, режисьорите и всички творци, които стоят зад него. По света датата се отбелязва с прожекции, фестивали, срещи и представяне на късометражни и пълнометражни филми.
От Райко Алексиев до професионалната анимационна школа
Историята на българската анимация започва с ранни експерименти през първите десетилетия на XX век. Името на карикатуриста Райко Алексиев се свързва с филм, за който има сведения в пресата от 1915 г. Не е запазено копие от него, а историята на първите български анимационни опити все още съдържа въпроси, по които изследователите са предпазливи.
През 40-те години започва организираното производство на анимационни филми, а през 1948 г. е създаден отдел за анимация към държавната кинематография. Важна фигура в развитието на професионалната школа е Тодор Динов, определян като баща на българската анимация. Неговият филм „Юнак Марко“ от 1955 г. е сред основополагащите произведения на професионалното българско анимационно кино.
„Маргаритката“ и „Тримата глупаци“
През 60-те и 70-те години българската анимация изгражда собствен почерк, в който се преплитат сатира, гротеска, философски подтекст и кратка, въздействаща история. Сред емблематичните произведения е „Маргаритката“ на Тодор Динов от 1965 г. Филмът печели отличия на международни фестивали, сред които в Лайпциг и Кан.
Друг символ на българското анимационно изкуство са „Тримата глупаци“ на Доньо Донев. С характерния си рисунък, комични ситуации и разпознаваеми персонажи поредицата се превръща в част от културната памет на няколко поколения българи.
Международно признание получава и филмът „Женитба“ на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985 г. печели „Златна палма“ в Кан за късометражен филм. Това е едно от най-значимите отличия в историята на българската анимация.
От „Сънчо“ до „Сляпата Вайша“
Анимационните образи са част и от всекидневието на поколения българи. Сред тях е Сънчо – емблематичният герой, свързан с телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“, която започва през 1960 г.
След политическите промени през 1989 г. българската анимация се развива в различни производствени и творчески условия. Въпреки промените автори от България продължават да представят свои филми на международни фестивали.
Сред най-известните съвременни примери е „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев, създаден по едноименния разказ на Георги Господинов. През 2017 г. филмът получава номинация за наградата „Оскар“ в категорията за късометражна анимация.
Днес фестивали и специализирани платформи, сред които Световният фестивал на анимационния филм във Варна, дават възможност на нови автори да показват работата си и да срещат публика. Световният ден на анимацията е повод да си припомним не само обичаните герои от екрана, но и труда, въображението и експеримента, които превръщат поредица от изображения в история.
Много хубава статия, браво!