АктуалноГрадътКултураНовини

Модерната архитектура на пловдивската Главна улица

Светослав Грозев проектира две сгради по Главната, но те не са популярни сред обществеността – апартаментна сграда и днешният „Хеликон“ – бивше супер модерно кино „Пикадили“

Изключително модерни сгради с плоски покриви получават скатни такива в годините на социализма, а пък партерните им етажи са унищожени в последните 30 години

Енциклопедията за всеки любител на историята на пловдивската съвременна архитектура до ден днешен е книгата на Никола Чинков „Пловдивска архитектурна хроника“. В просторния си пълноценен разказ за развитието на Пловдив след Освобождението той отделя време както на различните архитекти, така и на специфични топоси на града. Един от тях е Главната улица „княз Александър I“. Никола Чинков описва в специалната глава как тя се развива – от първите по-класически творения на Йосиф Шнитер, до края на 20-те години с късно сецесионовите и ар деко сгради от Стойко Стойков. Архитектурният ансамбъл е цялостно оформен до 1930 година с две изключения – кино „Балкан“ и къщата на Кожухарови. Има, обаче още няколко по-малки, построени около 1930 година с много модерен почерк сгради, малко по-незабележителни като мащаб и вероятно, затова, и пропуснати – на които ще обърна внимание в следващите редове.

Кино Балкан и сградата на Кожухарови

Кино Балкан е известно на всички пловдивчани и до днес – вече по-популярно като „Бингото“, или сградата, в която се намира Макдоналдс. Днешната сграда, обаче, е само бледо подобие на красивата модерна постройка, издигната в края на 30-те години от софийския архитект Константин Панайотов.

През 60-те години тя е надстроена по съвсем неподходящ за стила си начин – с нов етаж и тежък еклектичен корниз. В оригинал сградата е била с открита покривна тераса с прекрасна гледка към Родопите. Изчистена от всякакви детайли и без стреха, тя е била от най-добрите примерни за модерна архитектура у нас, но само 20 години след построяването си е била заличена.

За щастие в интериор се пазят много интересните, стилистично изчистени, мозайки, които сме ви показвали и в друг материал (вижте в линка).

Сградата на Кожухаров на Главната. През една сграда на ляво е сграда по проект на арх. Грозев

Апартаментната сграда на Кожухаров е другата модерна, за която Никола Чинков пише. Тя е проектирана от неговия баща – известният арх. Боян Чинков. Типична с изчистената си от декорации фасада, широки прозорци и завършващи с полукръг балкони, тя определено е една от най-ценните и впечатляващи постройки по Главната.

Творбите на Светослав Грозев

Любопитно е, че другият голям архитект на модернизма – Светослав Грозев – има две сгради на Главната улица, но е пропуснат от Чинков. Всъщност за авторството им досега не е писано никъде, но техните проекти се пазят в архивни документи. Едната от тях е в непосредствена близост до сградата на Кожухаров. Грозев проектира сградата, която днес е запазена само в горната си част, около 1930 година. Тя също носи специфични черти на стила по това време у нас, макар и в съвсем малък мащаб. Интересните прозорци са обединени с хоризонтален декоративен елемент, който е единствената украса по изчистената сграда. Интересни са парапетите на двата балкона с орнаментацията си от диагонални линии – нещо, което Грозев проектира за известната къща на Каишеви на ул. „Антим“ I (запазени само в проект, реално са реализирани други). Идентични са парапетите и на къщата на ъгъла на бул. „Марица“ и „Карловска“, която също най-вероятно е проектирана от арх. Светослав Грозев.

Фасадата на кино Пикадили

Другата проектирана от видния пловдивски модернист – също в началото на кариерата си – е кино „Пикадили“. Днес това е книжарница Хеликон, за съжаление, претърпяла множество преустройства и загубила оригиналния си вид.

Киното е проектирано и построено в самия край на 1929 година. Пресата  възторжено съобщава, че сградата е най-модерна като елегантност, комфорт и инсталации и пловдивчани го наричат „Берлински кинотеатър“.

Горният етаж на сградата със стенописи от 1929-1930 година, премахнати още през 1939 година

Сцената е широка, ложите и на партера и на етажа са уютни, а във фоайетата дори има стенописи, за съжаление също – незапазени. През 1939 година отново арх. Грозев е нает от собственика Влад. Каварджиев за ново преустройство. Вътрешните стени са пребоядисани „постно“, дъсченият под е заменен с мозайки. Установени са съвременни стандарти за 70 см разстояние между местата и новата зала вече побира общо 520 души – впечатляваща цифра дори за днес.

Централният вход е бил, където е и днешният, отново с три врати. Преди сегашните каси на книжарницата са били стълбите за горния етаж. Екранът е бил в дъното. Залата е имала и изключително ефектен таван.

Интересна е била фасадата – с пет тесни островърхи отвора за прозорци и хоризонтални тухлени ленти. Пред тях има и еленгатна козирка. През социализма тези детайли са изцяло унищожени, а фасадата вече се използва като рекламна площ. В най-ново време самите отвори също са обединени и сега сградата по нищо не прилича на своя впечатляващ модерен оригинал.

Двете анонимни модерни сгради – на Безистена и до Джумаята

Последните две модерни постройки, издигнати около или малко след 1930 година също са претърпяли известни преустройства. Едната от тях – предпоследната сграда, когато вървим към Джумаята в дясно – носи много от белезите на творчеството на арх. Боян Чинков. Дали той е автор, обаче, не е установено документално (както за предходните две). Специфични за модерната архитектура в случая са балконите и общите хоризонталните ленти, които обединяват прозорците.

Това, което е окончателно загубено, обаче е правило сградата още по-интересна. Едно от най-специфичните неща за най-елегантния и функционален модернизъм, са плоските покриви-тераси. Тъкмо така е изглеждала сградата при построяването си малко след 1930 година. Чак през социализма тя е надстроена с още един етаж и е добавен скатен покрив, чужд на оригиналната ѝ идея. Подобна е съдбата на споменатото вече кино Балкан, както и на сградата на Кожухаров, която също оригинално е била с плосък покрив.

Същата сграда с плосък покрив

Огромните арки, които днес изграждат покрит проход към входа, също не са автентични. Те са изградени също в последните години на социализма в разрез с автентичния вид на сградата – същото, което се случва и със сецесионовата сграда на арх. Камен Петков по диагонал. Автентичността на сградите изобщо не е взета предвид при тези решения.

Последната интересна модерна сграда също е анонимна. Това е апартаментната сграда с магазини, под която преминава „Безистена“ – за известното едноименно заведение. Фасадата отново е изчистена и с хоризонтални акценти – в контраст с построените само години по-рано сгради по главната, в които декорацията отново е семпла, но е вертикална и насочва към височина.

Сградата има и частично запазени интересни прозорци, в които шпросите (т.е. разделителите на стъклото в целия прозоречен отвор) повтарят хоризонталната декорация по фасадата. За съжаление не всички от тях са запазени до днес.

Тези модерни сгради внасят разнообразие в духа на Главната, който, както правдиво отбелязва Никола Чинков, е по-свързан с по-ранните стилове, властвали до края на 20-те години на миналия век. За съжаление почти всички са обект на некомпетентни намеси почти веднага след тяхното построяване, та и до днес. Други пък нямат добра съдба относно възможностите на собствениците да се грижат за тях – апартаментната сграда на Кожухарови, макар и добре запазена в автентичност, е с падаща фасада. Освен че е опасна за преминаващите, чисто естетически иначе красивата сграда се загрозява. Обичащите историята и красотата пловдивчани можем единствено да се надяваме за по-добри дни за тези сгради, които са сред най-често заглежданите в града, на най-активната пловдивска улица.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

5 коментари

  1. Старото кино Балкан е обезобразено с надстройка в полусталинистки, полунацистки стил. Но и в оригиналният си, наистина модернистки образ влиза в груб дисонанс със средата, като всяка сграда от периода отричащ историята. Такава сграда, но бездарно изпроектирана е сградата на Халите на мястото на Куршум хан. И още нещо, дразнещо е да се четат коментарите на дежурния мрънкалник, вероятно колега.

    1. „…дразнещо е да се четат коментарите…“ НО СЕ ЧЕТАТ И ЩЕ СЕ ЧЕТАТ, какиното, при всяко нахално многословно полуграмотно излияние от КАЛИНКА.
      Дразнещо, но факт.
      Оплачи се на ул. Четвърти Януари горе, в Сурп Кеворк има Поп.
      Ама истински, не *р*вославен = АРМЕНСКИ

      1. На разните АРХове, ИНдЖИНЕРИНГИ и ФОНДАЦИонисти радостно е, че има АРХки и др. мрънкалници = да им ВЪЗРАЗЯВАТ.
        Полит-НЕ-коректно.
        Критично.
        (Да раздава „оценки“ АКО ПОЛУЧИ ОЦЕНКИ!)
        Хвала!

  2. Купувайте и четете направо от извора =Коко Чинков= вместо безсъвестни безскрупулни фондацисти изкуствЕНоведи КАЛИНКИ

  3. „…реално са реализирани други…“
    С отегчение напомняме, че учил-недоучилият Фьодор КараКАЛИНКА нахално драпа чрез преписване от чужди трудове в нарушение на авторски права да си гради всеизвестност ДО ПЕНЦИЯ.
    Докопал шикозна (залежала) бронзова буца „ПЛОВДИВ“ оня ден, оглавил тлъсто финансирана „фондация“ за сметка на Колегията безработни архитекти, очакваме даже без ВИШО да стане Член-Кореспондент на БАНдата.
    Многословно дребнотемие, изсмукано от пръстите.
    ПРОДАЖНО ПЕРО за продан!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина