Музеят „Борис Христов“ – София, гостува в Дома на културата „Борис Христов“ – Пловдив с тематична изложба
От сряда вечер късчета от италианския дом на световноизвестния български бас могат да бъдат видяне под тепетата. Мястото е фоайето на II етаж на Дома на културата „Борис Христов“. Изложбата „Рим, Борис Христов“ на фотографа Светослав Чулин е в рамките на Петата национална среща „Съхраняване на националната идентичност на музеите в България като част от устойчивото развитие“. Организатори на срещата: Регионален етнографски музей – Пловдив в партньорство с Национален политехнически музей и Министерство на културата – дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“.
„Рим, Борис Христов“. – така някога великият артист е подписвал многобройните пощенски картички, изпращани до близки и приятели.
Сега под това заглавие в 32 фотографски платна се разгръща виждането на фотографа Светослав Чулин за Вечния град – градът събрал несметно архитектурно богатство и историческо наследство. Но и градът, към който погледът е различен, щом знаеш, че в него е живял и работил Борис Христов.
Кадрите с любимите и вдъхновяващи места на Борис Христов са своеобразен увод към главната цел на изложбата: днешен поглед към едно от даренията, които оперният артист оставя на България – разкошната вила на улица „Мадона ди Кампильо“. Тази вила, в един от аристократичните квартали на Рим, по негова воля е превърната в Българска академия за изкуство и култура. Само за български певци, които да се обучават под прякото ръководство на Маестрото.
В сюжета на този фото-разказ са вплетени и екстериори и интериори от вилата, потопена в светлосенките на прелестния парк. Монументалните кадри са съчетани с любопитни детайли. Един от тях е жезълът от „Борис Годунов“ – тежкият символ на властта. Да играеш с този жезъл се изисква не само физическа мощ, но и максимална актьорска отдаденост. Тук е и прочутият шкаф на Борис Христов с неговите перуки, бради и аксесоари – една безупречно подредена „картотека“ с реквизит, който още носи уханието на сцената.
Всяка от фотографиите е сюжет за разказ: затрогваща е фотграфията „Нишата на спомените“, един уютен кът, в който последната ученичка на Борис Христов – оперната дива Мариана Цветкова, след много години откри „своята“ керамична костенурка, подарена някога на госпожа Франка де Рензис-Христов за късмет.
Ракурсът към внушителната библиотека на артиста-енциклопедист е поводът да се напомни, че в нея са съхранени партитури, които някога сам Борис Христов е искал от българските композитори, за да ги изпълнява и да бъде „посланик на българската песен“. В наши дни тази библиотека е извор и на открития, и на вдъхновения за баса Пламен Бейков – също ученик от последния випуск на Маестрото.
За страстта на Борис Христов да гастролира със свои лични сценични костюми „свидетелстват“ масивните сандъци с метален обков. Те сякаш и сега са в очакване да потеглят към следващия театър, натоварени със стилни сценични облекла, готови за следващите стълкновения и спорове на Борис Христов с режисьори и костюмографи.
Макар изложбата да е свързана с оперната слава, сякаш обектът на внимание е тишината; този дом, съхранява спомени и е озарен от очакването за музика. „Стремих се да внуша усещането за духа чрез съхранената идентичност на бита – споделя авторът на изложбата Светослав Чулин – Трудно ли се снима Рим? Ако ще е за пощенска картичка за спомен – може би не. Но ако искаш да споделиш своя Рим – това е предизвикателство. Градът е опасно познат, претоварен с изкуство, история, преразкази на очевидци. Има риск да се оплетеш в поредното клише. Моят късмет бе, че заснех Рим на Борис Христов със свежи сетива.“
В римската серия на Светослав Чулин се оглажда неговото убеждение, че снимането на един познат град е предизвикателство. То не бива да се изчерпва с туристическото „И аз бях тук!“.
Светослав Чулин съсредоточава своите занимания върху конструирането на самолетни двигатели към „Ролс Ройс“ – Берлин. Завършва Техническия университет в столицата на Германия и макар, че е там от 2003 г. насам, връзката му с природата, културата и медиите на България остава неразривна. В продължение на три творчески сезона документира чрез фотокамерата си художествените събития в Берлин. Участник е в Берлинския фотомаратон, чиято основна цел е да откриеш с нови очи познатия град. Впрочем това е и основната цел на Светослав, когато пътешества неизменно с камера. В Ню Йорк, Виена, Париж, Рим, Барселона, Москва намира поводите да сътвори вълнуващи албуми-мозайки от символи и метафори на мегаполиса.
Светослав Чулин сътрудничи на издания като вестник „Дневник“, „Дума“, „Капитал Light“. Член е на Международната организация на журналистите.
Уникалната фотографска изложба е създадена по време на гостуването на Музея „Борис Христов“ с концертна програма в дома на Борис Христов в Рим – дом, който днес е Български културен институт.
Изложбата продължава до 18 октомври.
