Издателство „Летера“ има удоволствието да покани пловдивчани и гости на града на втория етап от маршрути по проект „Духовни маршрути в Пловдив 2023“. Есенните теми ще бъдат в областите литература, архитектура, археология и изобразително изкуство.
Проектът е финансиран от Община Пловдив по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града за 2023 г.
Вижте графика за „Духовни маршрути в Пловдив“ – септември 2023 г.
Маршрут: Функции на състоянието
Национални есенни изложби Пловдив 2023 г.
09.09.2023 г., събота, 11:00 ч.
Сборен пункт: Стария град, Балабановата къща
Водач: проф. д-р Галина Лардева
Професор по история и теория на изкуствата, зам.-ректор на АМТИИ – Пловдив, артистичен директор на Националните есенни изложби от 2013 г., автор на кураторски проекти и изкуствоведски изследвания
Маршрутът ще представи по традиция тазгодишното издание на Националните есенни изложби, които представят девет автори в дворовете и къщите на Стария град – Балабанова къща, къща Хиндлиян и Постоянна експозиция Мексиканско изкуство.
Участниците в маршрута ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Слав Недев (живопис), Емануела Ковач (графика), Кирил Станоев (фотография), Йордан Велков (живопис), Силвия Митовска (керамика), Огнян Читаков (скулптура), Елизар Милев (стъкло).
Маршрут: Епископската базилика на Филипопол
10.09.2023 г., неделя, 11:00 ч.
Сборен пункт: пред входа на Епископската базилика
Входна такса: 10 лева
Тема 1: Археологически разкрития
Водач: Жени Танкова, археолог
Ръководител на археологическото проучване на Епископската базилика през 2016–2017 г.
Тема 2: Античните мозайки и реставрацията им
Водач: д-р Станислав Станев, изкуствовед
Изследователски интереси: късноантично и ранносредновековно изкуство и архитектура
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква у нас. Размерите, украсата и централното разположение на храма в близост до Форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол. Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта с обща площ от 2000 кв. м.
Д-р Станислав Станев и Жени Танкова ще ви представят най-интересните факти и истории по откриването на базиликата и реставрацията на античните мозайки в нея. Гостите ще се запознаят с модерното пространство на Посетителския център, в който са разположени античните мозайки, интерактивни изложби и виртуални реконструкции на интериора на църквата.
Маршрут: Монументалното богатство на пловдивските художници;
Атанас Кръстев (Начо Културата) и неговото дело
16.09.2023 г., събота, 11:00 ч.
Сборен пункт: пред Централна поща
Водач: проф. д-р Галина Лардева и доц. д-р Младен Влашки
Младен Влашки е доктор по сравнително литературознание и по философия. Той е университетски преподавател, литературен историк, критик и журналист. От април 2018 г. е лектор по български език, литература и култура в Славянския семинар на Университета във Фрайбург.
Монументалното изкуство в Пловдив е често пренебрегвано и пропускано от минувачите, но то крие в себе си не по-малко загадки и история. Гостите на маршрута ще се запознаят с едни от най-значимите монументални творби на известни пловдивски художници, между които сграфито „Коне“ от Д. Киров, сграфито „Прослава на славянските просветители“ от Г. Божилов-Слона, сграфито „Тракийско минало“ от Д. Киров, стенопис в Музей на Възраждането от Д. Киров, сграфито „Хр. Г. Данов“ от Г. Божилов-Слона, мозайка „Стария Пловдив“ от Г. Бояджиев, З. Бояджиев, мозайка „Пощенски гълъби“ от Г. Божилов-Слона, мозайка „Орфей“ от Д. Киров и др.
В галерия „Червеното пони“ ще бъде изнесена беседа за делото и заслугите на Атанас Кръстев (Начо Културата).
Маршрут: „Тютюн“ в Пловдив
17.09.2023 г., неделя, 11:00 ч.
Сборен пункт: площад „Централен“
Водачи: доц. д-р Младен Влашки и Теодор Караколев
Теодор Караколев е историк на изкуството с бакалавърска степен от Нов български университет, изучава периода между двете световни войни. Занимава се с проучвания и популяризиране на архитектурата и изкуството във фондация „Български архитектурен модернизъм“, както и с журналистика в сферата на културата в пловдивски и национални медии.
Целта на маршрута е запознаване с една от емблематичните теми от пловдивската история в модерните времена. С тютюна са свързани както обществени дейности – труд, бунтове на тютюноработниците, благотворителност (на личности като Димитър Кудоглу), така и архитектурни артефакти (тютюневите складове в квартала, известен днес като „Тютюневия град“) и литературни конкретизации по темата. Участниците ще бъдат запознати с нейните всеобхватни за града аспекти: развитие на тютюневата индустрия, нейното влияние върху архитектурния облик на града, влиянието ѝ върху обществените отношения в него и отражението ѝ в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
Основни места за посещение: „Тютюневият град“, мястото на работническия бунт от 1953 г., складовете по ул. „Иван Вазов“; сградата на Ректората на Пловдивския университет, в която е работил Димитър Димов; историята на Дома на благотворителността и на народното здраве „Кудоглу“ (на мястото на днешната централна поща); бившето кино „Република“, където е проведено едно от първите обсъждания на романа „Тютюн“; улица „Антим I“ и къщите, в които са живели някои от прототипите на героите му и самият Димитър Димов. Освен романа „Тютюн“ в основата на литературния маршрут ще бъдат и мемоарите на Любен Станев и книги на Георги Райчевски.
КултурТрегери като „Писателския“ фюрер и Журналистически Лауреятин байБАЕВ, така както и Духовни Мощняци като осмокурсника от НеБеУу Фьодор КараКАЛИНКА, собственик на сенчеста Грант-Фондация изграждат завидни състояния с академични кариери, доцентури и хабилитации базирани на преливане от пусто в празно.
Плаща щедро ГЕРБавият Архео-Кул-Турист.
https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/pitat-kade-sa-parite-za-znakova-kashta-v-stariq-grad-snimki
Сульо, ами ЛАМАРТИН като падне…?
Крайно време е да признаем, че с изселването на достойни стари фамилии кореняци за да бъдат “обобществени” имотите им Трихълмието от жив градски организъм с бебета, с бабета на бяло сладко в клюкарника, с дантели на простора, с калдаръм-кокони беше опростачено до …черупки с по някой скучаещ чиновник на заплата, до сергиджи-турист-претенц-комплексарски преструвки.
Сега Градът се затруднява да стопанисва резервата и се чуди как да се отърве от съсобствености и собствености и напира обратно сенчесто приватизиране, мутрификация, ГЕРГОВизация.
Огромния принос в национален мащаб на проф. арх. Пейо Бербенлиев, основал и структурирал и ръководил десетилетия наред масивните възстановителни дейности на ИПК / НИПК през 70-те и 80-те години и неговите специалисти бива нарочно (“политкоректно”?) игнорирано от добре известни агитки и властелини легендосъчинители…
Мая Вълканова даде подробно сведение за Начо от първа ръка:
От архивите на ПодТепето -а също и от ПловдивОнЛайн- намираме изчерпателна информация от очевидци на този Линк: https://podtepeto.com/aktualno/kusthite-v-starinen-plovdiv-propuskani-ot-turistite-video/ и можем да си сверим часовниците.
Масивни интереси се намесват и лобират около Стария Пловдив, внимавайте с митологията! С фантасмагориите! С „лигендити за Наше Село“! “Нямало да бъде такъво без Начо” ли – именно, щеше да бъде истински Стар ГРАД, така както са го ГРАДили кореняците!
================
Мая Вълканова в plovdiv-online.com, 2014
{[Коментар спасен след двукратно изтриване 2004 и 2014 в Раздел “Стария Пловдив”на
Plovdiv-OnLine.com/special/stariya-plovdiv/******** към статии от Баев от 1997]} :
================
Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА?
С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!
Искам думата.
През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември / хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци, заместен от хотел България).
Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум на БКП събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, насмели дотогавашните академични майстори да учителстват… В която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (засл. арх., проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).
Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата („Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“.
Тази дума прикрива грозната практика на Отчуждаване.
Открадване.
Изселване.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
Кореняците – вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, а накрая и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, БНТ’1980 и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
„Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но пък декламира политкоректни клишета за Начо.
Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят отдалеко като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш!
„Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?
Та ето сега какво представлява ТриХълмието, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.
Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо (‘Диктатурата/БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.
След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, милият, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е, това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствения план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.
А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив и общителен в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.
Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата им беше начело, по ергенски?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.
„De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам за покойника. Само истината, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да си завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
Що нюх!
Що хъс!
Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна тя, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение.
Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
=== ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===
Едно съществено допълнение:
Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на ЗДК Заслужилия Деятел на Халтурата, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, еле пък и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултати. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …
{(източник: коментирани архиви на Баев в Plovdiv-OnLine)}
… не само лъжливите Легендарни МИТОЛОГИИ
тази статия я скриха още същия следобед за разлика от мухлясалата ПЛЯВА надолу по страницата…