Тони Симидчиева: За мен СДС е като първата любов!

„Никой не може да управлява сам, крайно време е всички да се впрегнем в един впряг и да работим за града,“ смята Пазителят на автентичното синьо под тепетата

Таня Грозданова

Тони Симидчиева не се нуждае от представяне, но все пак е редно – член на СДС-Пловдив, председател на Регионална занаятчийска камара-Пловдив, член та УС на Съвета по туризъм и водач на листата за общински съветници на СДС – Пловдив.

Наричат я Пазителят на автентичното синьо под тепетата. Ще разберете защо от откровеното интервю броени часове преди вота в неделя.

Тони, как се случи така, че Синия Пловдив избледня през последните години, синьото му стана по-светло и се позагуби?

За мен СДС е като първата любов! Това е нещо, което ти стои в сърцето и никога няма да го забравиш. Така СДС стои в сърцата на много пловдивчани.

Това, че е избледняло е вина изцяло на хората, които управляваха СДС до сега в Пловдив. Беше по-лесно да продадем гласовете си на някоя друга партия и да подкрепяме, отколкото да положим усилия сами да се явим и да се опитаме да се борим за симпатиите и доверието на хората. Като казвам продават гласовете, те продават души. Това е продаване на идеи, тъй като хората, които симпатизират на СДС, вярват в идеали, в които и аз съм вярвала. Смятам, че СДС не е виновно за това, че някой е употребил трите буквички за собствена облага и по този начин сме загубили доверието на хората.

Аз си мисля, че при едно заявяване на това, че ще бъдем почтени и коректни, би се върнало до известна степен доверието на хората. И това ще бъде един много дълъг и много бавен процес – колкото години сме го рушили това доверие, толкова години ще трябва да го връщаме.

Причините са много, да не говорим за това, че навремето СДС започна с много партии в състава си и след това, когато едни се оттеглиха (Демократическата партия и ВМРО беше дори вътре), естествено е тези партии да си живеят свой собствен живот, да си имат собствени политики и с променлив успех да съществуват. За съжаление, партията майка – СДС не направи необходимото, за да запази хората, които вярваха в това, че е носител на демократичните промени. Аз вярвам, че идеите на СДС са такива и зависи от хората, които ще ги правят тези политики.

В случая се явявате като белия дроб на СДС, тъй като партията само дишаше в последните години в Пловдив и то трудно. Някой трябваше да помогне на този процес. Колко съмишленици успяхте да съберете?

Разчитам изцяло на хората, които ме познават и знаят, че никога няма да злоупотребя с тяхното доверие. Знам, че съм прекалено диалогична и дипломатична, а за политиката е необходимо да имаш малко повече агресия, но аз не съм такъв човек. Просто природата ми не е такава и много трудно бих отговорила на техните очаквания. Има и такива очаквания – да бъда реактивна, да бъда изключително агресивна дори. Не съм човек, който може да бъде креслив. Опитвам се да постигам целите си с дипломация, а това смятам, че е присъщо и за политиката.

Политиката е това – възможният компромис. Изпълнена е с компромиси. Няма партия, която може да управлява сама. Има различни мнения, различни визии. Понякога една идея може да бъде облечена в добри намерения, а зад нея да стоят комерсиални цели. Човек няма как да знае винаги от А до Я, всичко, което се случва. Така че никога не бързам да сложа черта на нещо и да кажа „то е лошо“, преди да съм си изяснила дали това наистина е достойно смислено. Невинаги съм успявала и много пъти човек може да застане на страната на нещо, което не е съвсем добро, но няма как да го знаеш. Няма как един човек да бъде компетентен във всички сфери и да знае всичко, какво стои зад всяко едно предложение и решение. Това е моят начин, по който аз бих печелила доверието на хората и разчитам изцяло на тези хора, с които сме работили, които ме познават, които знаят, че в годините ме е движела единствено и само любовта към хората. Аз обичам хората, не мога да живея сама. Обичам да живея с хората, обичам  да работя за тях и ми доставя удоволствие, колкото е по-трудно нещо или колкото е по-заплетен е случаят, където мога да помогна, за мен това е удоволствие! Ако днес съм свършила едно добро дело, аз съм щастлива. Това ми дава криле и усещането за смисленост на живота ми.

Прави впечатление, че повечето участници в тази надпревара наблягат в кампанията на критика на направеното досега или казват какво не е направено. При вас беше коренно различно още при старта. Вие казахте какво е хубавото и как сте работили с Общината през тези 8 години. Защо?

Както един човек не е само лош и само добър, така и едно управление не е само лошо и само добро. Ако човек каже, че нещо е лошо, той трябва да признае и това, което е доброто. И тъй като няма как да кажа „абе, ние свършихме ето такива хубави неща“, без да кажа, че това се е случило с помощта на Общината.

А за да кажем кое е лошото, трябва човек да е много навътре в нещата. Трябва да знае защо, как, по каква причина и да посочи точната причина, за да бъде така. Може би защото съм заобиколена все от юристи около себе си, не мога да посоча някой и да кажа – този е крадец, този е мошеник, този ни измами, този ни излъга, защото нямам доказателства за тези неща.

Но аз мога да кажа факти, които са се случили с мен. Неща, които съм видяла, усетила, почувствала. Най-хубавото нещо, което във всички тези години се случи, е това, че никой не ме унижи, никой не ме кара да се чувствам като един молител! Не, просто всичко, което беше нужно, за да може да работи Занаятчийска камара (а тя работи и е жива, и се радвам на това, което постигна) e затова, защото имаше много силна подкрепа – и морална, и административна, включително финансова.

Има нещо, което дълбоко ме възмущава – когато хората критикуват, те не казват и доброто. Съгласна съм, трябва да критикуваме, обаче да казваме и доброто! По тази причина аз не мога да се похваля, че ние сме свършили нещо добро без да кажем, че това се е случило благодарение на подкрепата, която сме имали на целия Общински съвет, на всички политически сили, защото нещата които сме направили не могат да се случат само от една воля. То ми тежи, искам да го кажа. Иначе излиза, че аз съм един съмишленик на всички тези,  които само хейтят. Да, бих искала и много други работи, но в края на краищата това никак не е малко.

Аз не съм човек, които сервилничи публично, но искам да кажа истината, защото това иначе е престъпление – да знаеш истината и да не я казваш!

Какво не ти харесва в града, като редови пловдивчанин те питам?

Не е решен проблемът с паркирането. Може би защото това е нещо, което ежедневно аз и моите клиенти го изпитваме на гърба си. Има опити това да бъде решено, но ми се струва, че там нещо много куца… Прави се и по кварталите, радвам се като прочета, че някъде има нов паркинг.

Човек оценя какво се случва в града по това, което той самият усеща и ползва. Пешеходният ми път вече е с перфектни плочки, почти до дома ми. Преди това ходих по едни тъмни улици със счупени плочки. Страхувах се да мина от там вечер, а моята работа предполага прибирането по късно.

Мога да кажа, че има места в общинската администрация, където има нужда от една радикална промяна, има нужда да бъде пипнато, така щото да не пречат, а да бъде полезна работата им. Много хора, с които работя, споделят какво се случва там. Така че когато му дойде времето и ако имам тази възможност…

Защо само с 11 човека в листата СДС-Пловдив отива на избори за общински съветници?

Не ни стигна времето за повече. Просто трябваше за 24 часа да регистрираме листата.

Как избрахте точно тези райони, за да издигнете кандидатури за районни кметове?

Защото смятаме, че там имаме електорат и според представянията ни досега.

Защо се занимаваш, достатъчно си заета, имаш бизнес, работиш за Регионалната занаятчийска камара?

Не може да стоиш отстрани и да критикуваш само. Защото всеки един трябва да участва по някакъв начин, всеки човек, особено младите хора. Моята голяма дъщеря има двама съвипускници от Юридическия факултет, които участват в изборите на различни места. Тя ми сподели, че някой е опитвал да ги разубеди и аз скочих, и казвам „как така ще ги разубеждавате“?! Всеки трябва да участва, не може да стоиш безучастен встрани и да критикуваш само. Влез де, опитай се, промени нещо, направи ти нещо! Всеки един трябва да се интересува от политика и всеки един трябва да участва.

Мислиш ли, че обществото ни е узряло за това? Ето имаме 14 кандидат – кметове и над хиляда души за общински съветници.

Колкото по-малко става населението, толкова повече стават кандидатите за управляващи. Аз смятам, че в това няма лошо. Това е опит, който гради всеки един кандидат. Ако сега не е подготвен, за следващите избори ще бъде подготвен. Ако сега не е успял да достигне до хората, на следващите ще успее, ако е достатъчно постоянен.

Къде е централата на градската организация на СДС в Пловдив?

Няма. Намира се в Областната централа на ул. „Д-р Вълкович“. Областната прибра градската, така по-лесно да се контролират действията на градската организация.

Ние (бел. ред.: градската организация) не сме съгласни с Устава, според който политиките на СДС – Пловдив град да бъдат определяни от областта. По тази ос във всички тези 8 години бяхме игнорирани тук. Една голяма част от хората в пловдивската организация и по тази ос бяхме разделени. Може ли един Областен съвет, в който има хора от различни населени места – например Кричим и Лъки, Раковски – да взема решения с мнозинство от тези хора за град Пловдив?! Какво знаят те за Пловдив, какво се случва, кой човек колко е стойностен, каква политика да се води?! Това просто е недопустимо. Веднъж се разделихме по тази ос. След това се разделихме по оста да участваме ли в тези избори със самостоятелна листа, или просто да не участваме, защото смятаха , че не сме подготвени. Тъй като късно се разбра, че трябва да регистрираме листа, че няма да имаме кандидати за общински съветници в обща листа с ГЕРБ и трябваше да решим дали участваме самостоятелно, или просто не участваме. И се разделихме за втори път, дори и с тези хора, с които заедно вече 8 години водим битката за Пловдив.

Защо?

Защото щяло да бъде срамно, тъй като е много късно и трудно ще стигнем до хората, и ще се изложим с резултатите. Ще е по-срамно за мен, да не участваме изобщо. Какъвто и резултат да направим, аз ще бъда доволна, защото сме си изпълнили задачата – СДС да го има в бюлетината и хората да имат за кого да гласуват, колкото и да са те.

Какво искаш да кажеш на всички пловдивчани?

Тъй като никой не може да управлява сам, крайно време е всички да се впрегнем в един впряг и да работим за града. Във всяка партийка има нещо полезно като идея, което може да се вземе. Трябва да сме всички заедно.

Каквото и да се случи, какъвто и резултат да покажем – това ще бъде успех, защото СДС го има. Толкова се радвам, толкова съм щастлива от това, че то е чисто без никакви други коалиции и заради многото хора, които са закопнели да го видят в този му вид! Просто ме поздравяват и се радват! Поздравяват ме за куража, защото не е лесно да се пребориш с всичко това.