Новият буферен паркинг – едно изненадващо (и случайно) добро решение

Малко са добрите новини, свързани с пловдивския урбанизъм. Поне, ако очакваме европейско развитие, чиста и тиха, спокойна и приятна градска среда. Обикновено си говорим за презастрояване, за липсващи паркове, за недостатъчно велоалеи, за ужасяващия градски транспорт, за пълната липса на контрол по пътищата, където ежедневно се правят състезания, булевардите са място за 24 часово форсиране на шумни мотори, без на никой катаджия или министър да му хрумне, че това, може би, не е готино, за липсата на мисъл в посока развитие на града, планиране на училища и детски градини в нови райони и т.н.

Паркирането – големият проблем на Пловдив

Толкова хейт. Рядко, все пак, има и хубави новини – и новината за т.нар. буферен паркинг на кръстовището на бул. „6-и септември“ и „Източен“ е сред тях. Има си своите кусури, но за тях, след малко. Всъщност паркоместата в Пловдив са слонът в стаята на градоустройството ни. Не, че имаме достатъчно детски градини или рейсовете ни са супер – но сякаш това са проблеми, които с достатъчно последователност, ще намерят своето решение скоро, ако някой има желание, де.

Слонът в стаята – паркоместата в града – обаче е стъпил навсякъде. И, ако не сме я стигнали, то сме на ръба на точка, от която няма връщане назад. Строят се непрекъснато нови кооперации, но място за автомобилите на тези хора просто няма. ЗУТ отдавна е остарял – още, когато е съставян – и изискванията, които така или иначе не се спазват, не са достатъчни да решат проблема – автомобилите са завладели уличките, градинките, тротоарите. Общината, ако имаше желание, щеше да се издържа само от глоби за неправилно паркиране – една разходка по центъра и малко по-остро око ще ви даде стотици автомобили във всеки един миг, паркирали на тротоари, в ляво по посока на движението, „само за малко“ на някой булевард и т.н.

От другата страна на тази монета са шофьорите. Без да оправдавам когото и да е, ако общината не прави нищо в посока предоставяне на алтернатива, може да възприема тези неправилно паркирали водачи само като касичка за събиране на още средства. Не, никой не бива да бъде оправдан, че е спрял на тротоар. Но общината трябва да следи тези процеси и да има стратегия как да предоставя по-добра услуга на гражданите, които все пак искат да стигнат до центъра.

Защо новият буферен паркинг е случаен

ОК, признавам си, това е шеговита закачка – не зная дали е случаен, но имам силни подозрения. Защо? Защото, връщайки се на по-горното изречение, видимо е, че общината няма абсолютно никаква стратегия и идея как да реши този проблем с паркирането. Можем да се върнем в началото на цялата система от ужасяващ градски транспорт, много, но несвързани велоалеи и т.н., и т.н. Контрол почти няма. Подобно на хвърчащите по булевардите състезатели, нарушителите, които получават глоби, вероятно, са под 10%.

Няма публикуван план, няма обсъждания – експертни или обществени, онзи прословут ОУП от преди няколко месеца не предложи нищо ново по темата. Даже напротив – може би от скука, защото най-вероятно няма да се случи никога, но наскоро бе прието решение за разширението на ул. „Гладстон“. Очевидно невъзможно, но и напълно ясно за всеки, който има представа от темата – идея, която ще създаде кошмар с трафика в тази част от центъра. Пробивът под Централна гара е безумие от собствен калибър.

С две думи: политика в тази насока няма, правят се случайни неща в разни произволни посоки без някаква ясна концепция. Но именно затова трябва добрите решение да бъдат отбелязвани.

А буферният паркинг на това място е добра идея

Създаването на този паркинг за 140 автомобила няма да реши проблемите на града, вероятно дори на зоната. Но е показателно какво трябва да се случва с подобни места. Грешка, която Пловдив допусна на няколко други места – например теренът на бившата Сточна гара можеше да поеме един немалък буферен паркинг. Ясно е, че част от проблемите с паркирането в града не са само с местните, а и с приходящите автомобили от други населени места – това е и идеята на буферните паркинги, всъщност. Известна част от тях са студенти, които идват в Пловдивския университет. Сточна гара би било перфектно място както за тях, така и за много от живущите в цялата зона до Цар Симеоновата градина.

А това е огромен пропуск, тъй като подобни терени няма много. Вместо безумни и безсмислени транспортни връзки, това можеше да се случи с част от терените, отредени за пробива под Централна гара. Всеки нормален европейски град има паркоместа около своята железопътна гара. Все още подобен шанс има очевидно отиващата в историята автогара „Юг“. Подобни пространства трябва да се открият – или общината да се пребори за тях – по всички крайни части на т.нар. „широк център“.

И тук не става дума само за буферни паркинги за приходящи, а и за местните – за да може най-накрая да освободим тротоарите, а защо не и някои улици, от автомобилите. Защото градът е за хората, пешеходните зони са прекрасни – чудесна мантра, но за целта трябва да има алтернатива къде да идат всички автомобили; те няма просто да се изпарят. И ако искаме хубав град, с велоалеи, по-малко автомобили в центъра, повече пешеходни пространства, зелени зони, участъци за деца, а не за коли, трябва да намерим и места за паркиране.

И така се връщаме обратно на новия паркинга в близост до моста на Адата – да, може да е далеч от центъра; да, може би е трудно след това да стигнеш до града; но е от малкото новосъздадени паркоместа, които имат и потенциал да бъдат многоетажен паркинг в някой следващ момент.

За финал и неговите кусури. Околните пространства изглеждат като строителна площадка, закопани са различни боклуци, и макар същинския паркинг да изглежда приемливо, съседните имоти изглеждат ужасно. ОК, може би не са общински или са на някой друг ресор или кой знае какво – това обикновеният пловдивчанин не го интересува, а само го дразни. Озеленяването по традиция е направено да е симпатично, но не и функционално – няколко храста на това голямо пространство няма да осигурят задължителната иначе сянка. Засадени са няколко дървета, но са нужни поне пет пъти по толкова.

Но да завършим на мажорна нота – политиката в изграждане на специфични паркоместа, които не са по улиците, на кръстовищата и в градинките, е положителна активност, с която никой няма да има оправдание, че е спрял „само за малко“ на някой булевард, и ще даде възможност за още много от тъй любимите ни иначе пешеходни пространства. С това, разбира се, върви добавената стойност на облагородено публично пространство, било доскоро клоака. Ако тази политика върви и ръка за ръка с подобряване и свързване на велоалеите в една мрежа, и с подобряване на градския транспорт, наистина може да се почувстваме като европейски град.