Кметът на драматичната сесия: Средствата от Културния календар не са за тези, които правят култура, а за тези, които получават култура

Борим се със зъби и нокти за недопускане на никой в територията ни, заяви Иван Тотев

Трябва да намерим новите Шевалас и Шнитер, призова градоначалникът

Иван Тотев излезе на трибуната в местния парламент с реч към старейшините и представителите на арт общността на днешната драматична сесия, в която страстите се нажежиха заради гласуването на културния календар за 2016-та. Градоначалникът призова за единение на гилдиите и апелира за смекчаване на острата полемика.

Темата днес е Културният календар на Пловдив за 2016-та година. Тема, достатъчен повод да напълни залата на Общинския съвет и да създаде очаквания в присъстващите журналисти. Очаквания за зрелища и силни заглавия. Заглавия по-скоро недостойни за иначе достойния ни град. Тук е моментът да се запитаме: Какво правим днес? Кои сме и какво правим в тази зала? Бихме ли позволили нашите действия, бездействия или лични ежби да провалят най-знаковото за Пловдив събитие за първата четвърт на 21-ви век?

Намираме се в ситуация, в която с махленски спорове, най-често на импровизирани с нарочна цел форуми или с публикации, защитаваме рубежи и фронтови линии. Фронтови линии, представляващи патентовани теми от градския живот. Борим се със зъби и нокти за недопускане на никой в територията ни.

Критикуваме. Критикуваме много. Но кои сме ние да критикуваме и какво критикуваме ? Кой може да оцени творчеството на артиста – друг артист? Кой може да оцени стойността на даден културен продукт? Кой може да оцени приноса на даден продукт в разширяване на културните хоризонти на града? Кой може да оцени кои са „истинските културни стойности“ и кое е „културен ерзац“ ?

Парите? Цената на проектите? Има нещо сбъркано тук. Нещо, което изначално променя отношението към това да правиш култура. И тук е моментът ясно да заявим: Средствата от Културния календар не са за тези, които правят култура, а за тези, които получават култура. Те са за хората.

Културните оператори и културните дейци са инструмент магията на културата да достигне до хората по различни пътища и под различна форма. Хората са реалните бенифициенти на средствата от Културния календар.

В правната рамка на обществения живот гражданите избират своите представители, които забиват реперите и чертаят обществените хоризонти. И идва моментът да се запитаме: Кой трябва да определи по какъв начин културата трябва да достига до хората? Културните оператори, културните дейци или самите хора ?

Аз мисля, че Европейска столица на културата е проект на целия град; проект, осмислящ работата на този Общински съвет. Проект, много повече от културен календар и средствата в него.

И аз бих приел много по-радушно, ако днес имаше дебат по много жизненоважни теми, свързани с нашата подготовка. Теми, свързани с експертността; теми, свързани с европейското измерение на представянето ни и местата на провеждането им. Дебат за критериите за подбора на международни творци и проекти.

Ако допуснем днес връх в решенията ни да станат личните въжделения, междуличностните препирни и оценките за културни достойнства от творци срещу творци, то нищо добро не ни чака.

Нашите местни разпри принизяват и показват, че все още много от нас не разбират характера на проекта Европейска столица на културата, не разбират неговата широкообхватност, а донякъде и смисъл.

Европейска столица на културата е възможност за промяна на нашия живот чрез силата на културата. Някъде тук видяхте ли Културен календар? Аз виждам – промяна! За промяната се изисква воля. Промяната започва от самите нас. Ние си избрахме слогана Заедно. Никой не ни го натрапи, нали ? Нека го спазваме!

Европейска столица на културата трябва да се проявява във всяко наше действие, във всяка наша мисъл, във всеки наш проект. Не трябва никога да губим общия поглед и да принизяваме Европейска столица на културата до нивото на културен календар, защото, ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Ако имаме големи мечти, ако трайно и с упорство променяме градската тъкан, ако променяме тялото на града, какво става с неговата духовност ? Изобщо, може ли духовното развитие да стигне зенит? И достигнали ли сме го? Аз мисля, че не. Просто трябва да намерим сили в себе си, за да направим поредните крачки напред в духовното развитие на Пловдив. Крачки, които ще ни отведат успешно до поредната и не последна цел – Европейска столица на културата.

Всички помним делото на Шевалас и Шнитер. Кои са Шевалас и Шнитер за 2019-та ? Никола Сивков, Емил Миразчиев, Снежана Фурнаджиева или Асен Асенов? Не знам! Не знам кои ще са, но знам, че трябва да бъдат намерени, заяви от трибунита кметът Иван Тотев.

Целта ни го изисква. Тази цел изисква и промяна. И ние можем да се променим. Ще отстъпим завзети и резервирани територии, ще отворим вратите за нови творци и проекти, ще се научим да работим заедно. Ще се научим да работим заедно и да търсим това, което ни свързва. А ако не можем? Просто ще сме един провален град!