„Бях притеснен в българското училище, защото бях ром, но постепенно ме приеха и станахме приятели“

Събраха в книга интервюта с 45 ромски ученици от проект за интеграция в училища извън Столипиново

Позитивни и негативни впечатления от изследване над прекратения проект за десегрегация на ромски деца в „български училища“

Австрийски екип изследователи събраха в книга множество интервюта с деца и младежи от Столипиново, които са преминали през програма за десегрегация, чрез изпращане на ромски деца в „български училища“. Изданието представя 45 интервюта с бивши и настоящи ученици, част от които са извън официалната програма, а със собствени семейни средства посещават училища извън махалата. Книгата представя както много положителни примери, които демонстрират приемствеността на децата в ранна възраст, така и някои негативни тенденции за сблъсъци на етническа основа при посещението на ромските деца в училища извън махалата.

Десеграционната програма започва още през 2005 година. Общо 250 деца от Столипиново са подпомогнати да учат в училища извън квартала до 2013 година. На тях им е бил осигурен транспорт, както и помощ с консултанти, срещи с родителите и др. форми. Концепцията е стъпила на идеята, че училищата в Столипиново са 100% сегрегирани, а за интеграция на децата те трябва да комуникират и да се срещат повече с етнически български деца от ранна възраст. През 2013 година финансирането на програмата от Община Пловдив е прекратено, но много родители, които имат финансова възможност, продължават да изпращат децата си в други училища, оценявайки, че те предоставят по-високо качество на образование.

В последните месеци този проект и тенденцията от последните години е изследвана от австрийския екип Ингрид Николети и Андреас Кунц. Преди около седмица те представиха книгата и резултатите от интервютата пред представители от Столипиново. Двамата споделиха трудностите си при вземането на интервютата и впечатления от работата си на терен. Според тях този метод е много подходящ за десегрегация – той има положителни ефекти както върху ромските деца, които имат по-голям шанс за интеграция в българска среда и получават по-добро образование, така и върху етническите български деца, които опознават и приемат повече ромската култура.

На срещата присъстваха много родители, както и някои ромски учители, които са били преподаватели в училища извън Столипново. Всички се обединиха около мнението, че ситуацията с ниските нива на грамотност сред децата в Столипиново трябва да се промени. Приемането и двете посоки се случва много по-добре сред децата, а самите родители подчертаха, че за тях е особено важно децата им да получат добро образование. Един от учителите сподели как винаги се е стараел да подкрепя децата и родителите, да им втълпява, че е изключително важно посещаването на часовете. Учителите често се намесват и в решаването на конфликти.

Любопитен разказ предоставя момче, което постъпва в програмата от втори клас. В един от първите дни в новото си училище в центъра на града момче от по-горен клас го залива с чай. В последствие обаче напрежението изчезва – момчето изцяло става част от класа и училището, те излизат заедно, играят футбол, а най-впечатляващия момент за него и семейството е, когато българските деца са идвали в Столипиново на стадион „Рома“ или дори на гости. „Когато правеха рождени дни, само моят син беше ром, всички бяха българи. За мен беше впечатляващо, че те го канеха и синът ми винаги беше с тях. Най-силно ме впечатли, когато няколко деца дойдоха и у нас на гости за известно време“, коментира бащата на момчето в интервю.

Почти всички деца в началото са изпитвали притеснение. Много от тях в прав текст споделят, че са се притеснявали, тъй като са били различни, но или още от първия ден, или в следващите ги приемат и стават приятели. Мнозинството от събеседниците в интервюто в крайна сметка са постигнали разбирателство със своите ученици, категорично са в доклада експертите.

Много от интервюираните разказват истории за това как са били обиждани от непознати, дали по пътя в училището или в самото училище. Това почти винаги обаче е от хора, които действително не са имали досег с тях. „Първоначално винаги ни обиждат. Но като си поговоря повече от пет минути с някой, усещат, че съм съвсем нормален човек. Който е говорил 5 минути с мен, след това където и да ме видят, ме поздравяват“, споделя един от учениците. Наблюдението на екипа е именно, че отношението се подоборява с личния досег и опознаване. Част от интервюираните споделят, че някои неща зависят и от училището, дори то да е в центъра на града. Момче, което е сменило такива училища извън Столипиново разказва как в едното е имало много расизъм и постоянно са го обиждали, но в другото училище е създало много приятелства.

Различни са и стратегиите, които децата използват за спряване с обидите. Някои разказват, че просто не им обръщат внимание. Други се обръщат към родителите си, а трети – към учители и директори. Част от интервюираните пък споделят, че се опитват да покажат най-доброто си поведение, за да преборят предразсъдъците. С времето техните съученици започват да им се доверяват и да се обръщат за помощ и към тях.

От гледна точка на образованието, ромските деца и родителите им споделят, че в „българските училища е съвсем различно и получаваш истинско образование“. За някои трудност е фактът, че не говорят български език като майчин – деца, които идват от махалата, в която не са се срещали с българи учат по-трудно в началото. Така още от първите класове те са в по-неприятна позиция за учене, въпреки желанието им да са в крак с останалите. Други, които са посещавали детска градина, обаче нямат такива проблеми.

Повечето деца, преминали програмата споделят и положителното си отношение към училището. „Докато си стоиш в махалата, нищо не можеш да разбереш, а там в училище получавам много знания“, ентусиазирано отговаря момче на 18. „Нямах търпение да ходя на училище, за да се видя с новите си приятели и да науча нещо ново“, споделя друго момиче на 16.

Въпреки че в началото на програмата е имало големи трудности да се намерят родители, които да изпратят децата си да учат извън Столипиново, с времето те са показали огромно одобрение към програмата. „В квартала няма добро образование, затова го пратих да учи в центъра“, споделя един от родителите, а друг разказва за притесненията и успокоението си си: „Аз очаквах учителите и децата да правят разлика, че нашето дете не е българин. Но те много бързо свикнаха и сме много доволни от това, което видяхме“.

Генералната оценка както на децата и младежи, преминали през програмата, така и на техните родители, на учителите и директорите, и на самия експертен екип е, че тази програма има изключително позитивен ефект над живота на ромските деца – помага им да се интегрират в обществото, да си намерят работа, да са пълноценни граждани. Всички са на мнение, че сегрегираните училища в Столипиново не осигуряват добро образование и социални умения. Към момента програмата има своя ефект сред родителите, които самостоятелно и на собствени разноски изпращат децата си да учат в училища в центъра. Самата книга, както и части или цели интервюта ще бъдат качени в специално създаден за проекта интернет сайт.