ГласовеМнения

На Гребната- понички и кебапчета на всеки километър

Ева Иванова
Image title
Неделя е. Мързелив следобед. Чудесно време за една (а може и повече ) обиколки на Гребната база. Повечето хора са в  близкия мол , така че алеите край Гребния канал няма да приличат на Главната . Предвкусвам удоволствие от разходката на чист въздух , а виолетовите облаци , похлупили района , обещават няколко интересни фотоса.  Паркирам колата срещу Отрезвителя , обувам си маратонките и ето ме на Гребната. Чист въздух ли казах? От павилионче до моста на въздишките (и катинарчетата) буквално ме блъска  вонята на препържена мазнина . Гадост! Тежката миризма на понички буквално се забива в ноздрите ми и следващите 200 метра не успявам да помириша нищо друго.  Успявам да се отърва от нея, едва когато съм в западния край на канала. Там обаче ме чака друга “кулинарна” изненада- камионче с отворена платформа и надписи на напълно непознат език. До него е паркирана скара , върху която цвърчат наденички и кебапчета. До нея са изкарани масички и столчета, на които няколко души си правят лаф на по бира. Лекият ветрец разнася миризмата на скара и аз пак се оглеждам , за да се убедя че съм на Гребната , а  не на Централна гара.

Image title
Добре, дърветата са тук. Значи не съм на гарата. Но дали всички ще останат? Виждам че няколко от тях закриват гледката от големия хотел на “Малбро тур” , който вече започва да се извисява в края на канала. Интересно ми е дали някоя сутрин няма да осъмнат  под формата на цепеници?  Кебапчийницата остава назад и аз продължавам разходката. Ура- успявам да мина цял километър без да срещна заведение за бързо хранене. Следващото павилионче е до новата въжена градина, но там поне не продават нито понички , нито кебапчета. Момчетата , които го държат, явно са любители на “зеления” живот и за заложили на по-здравословни храни.(като изключим газираните напитки естествено, но те поне не миришат).  Следващия километър  също изминавам без проблеми. Е , почти де. Това че мирише на лъв не се брои. Вятърът духа от страната на зоопарка. Надявам се само , че лъвът е жив!  До Хангарите изпадам в дилема- да продължа край ресторантите или да се върха по същия път. Решавам да си спестя чалгата и се връщам. Питам се защо в Пловдив няма поне едно място , където човек може да си почине от  шума и миризмите на цивилизацията? Едва ли някой ще умре от глад и жажда, минавайки 4 километра , в които да няма капанче на всеки километър. В района има достатъчно заведения за хората, за които туризъм е да изядат една пържола  някъде навън. Трябва ли и покрай канала да се редят кебапчийници?  Задавам тези въпроси не само на себе си, но и на хората, които управляват града и твърдят , че са загрижени за европейския му вид и здравето на пловдивчани.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Майка ви дейба злобна, оставете хората да изкарват хляба си! Вие като не можете да направите нищо в живота си освен да злобеете и да клеветите нищо друго не умеете!
    Тая сесла кифла дето го е писала тва си представям колко е селска, комплексирана кифла! Миришело и е, а на твойта шунда като умирисва околните хора, някой пише ли някъде за теб мършо?

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина