Гърция – преди фалита. Тати ще ми купи колело, ама друг път!

Гласове

Димитър Герганов
Времето на гърците изтича като пясък между пръстите на ръцете. Какво ги очаква нашите южни съседи ако обявят фалит? Ще боли! Много ще ги заболи особено обикновените граждани. Богатите отдавна са изнесли авоарите си в чужбина, а недвижимата им собственост така или иначе няма да пострада. Как се стигна дотук обаче? През половината време от близо двувековното си съществуване Гърция се намира в предфалитно състояние, а обявените  банкрути са 5. Не е световен рекорд. Първото място е за Испания – цели 13 пъти, а среброто се пада на Мексико – 8. Дори могъщи държави като Англия, Германия и Франция са оставяли с пръст в устата своите  кредитори, макар и в по-далечното минало. Палмата на първенството за най-жесток фалит в съвременната история се държи от Аржентина през 2002 г., където облигации на стойност 100 милиарда долара заминават в печките. Засега!
В гръцкия случай сумата е умопомрачителните 240 милиарда – пет пъти БВП на България! Парите ги няма. Похарчени, изядени и изпити под ритъма на сиртакито. До 1945 г. Гърция е слаборазвита държава, чиято икономика не издържа сравнението дори с българската по онова време. После елините имат Гражданска война, военен режим и демократична система след 1974 г. Шест години по-късно страната влиза в ЕИО и настъпва манна небесна. Европейските пари текат като пълноводна река – фондове, кредити, инвестиции, а държавата се преобразява. Строят се магистрали и обществена инфраструктура, заплатите и пенсиите се повишават значително – изглежда най-накрая на гърците им е провървяло.
Падането на Берлинската стена се оказва допълнителен шанс. Колони от обеднели българи, румънци и албанци напъплят земите на древна Елада като мравки в търсене на препитание. Гордите гърци вече не искат да работят земеделска работа, нито да се грижат за възрастни и болни хора, затова емигрантите са добре дошли. Заплащането често е мизерно, в много случаи експлоатацията нечовешка – капитализъм по гръцки.  Елините се преквалифицират в крупни предприемачи и за кратко време успяват да „завладеят” значителен дял в балканските икономики – банки, телекомуникации, търговски вериги…
Междувременно Гърция се превръща в суперсоциална държава от скандинавски тип. 13-та и 14-та заплата, ранните пенсии и всевъзможни бонуси, включително за ходене на работа без закъснение вече се приемат за даденост. Щедрите придобивки се услаждат и в страната се развива висока „протестна култура”, съчетана с небивала солидарност. Всеки опит за орязване на права моментално изкарва милион граждани на улицата! От една страна достойно за уважение, но от друга може би сън в паралелна реалност… Някъде в началото на новия век първите признаци за живот над възможностите са налице, ала гърците намират „елегантно” решение – започват да послъгват в статистиката за БВП. Така кредитите продължават да финансират местния вариант на „долче вита”.
Управляващите династии от ПАСОК и „Нова демокрация” се сменят безпроблемно през няколко години, ала ето че идва дълговата криза през 2008 г. и гръцката „хитрина” излиза на бял свят. Цялата световна финансова архитектура обаче е заплашена и елините успяват някак да минат между капките. Международните кредитори им опрощават 100-на милиарда, преструктурират останалия дълг и „изтръгват” обещания за реформа. Сакрална, до болка втръснала дума, която в България познаваме твърде добре. Гърците обещават… и забравят! Никой не иска да пада от власт и затова няма съкращения в раздутата държавна администрация, подобрението в събираемостта на данъци е нищожно, а намалението на заплати символично.
През това време останалият свят се захваща за работа. Америка излиза от рецесията с политиката на „количествени улеснения” и много скоро се завръща към икономически растеж. Европа избира друг път – за съжаление грешен. Строгите икономии не дават очакваните резултати, ала все пак „болните” Испания, Италия и Португалия са излекувани, а Ирландия дори се намира в много добра форма. Не и Гърция обаче. Там не само, че не правят нищо, а успяват да „вгорчат” живота на слънчевия остров Кипър със своите „токсични” облигации. Кредиторите започват да оказват натиск върху Атина, защото се притесняват за парите си. Правителството на Мицотакис опитва да започне истински реформи и е „пометено” от  народния гняв. Старите партии са извън играта. Идва СИРИЗА.
Кой е този Алекси Ципрас? Национален герой показващ справедливо среден пръст на алчните световни банкери или опасен популист! Съвсем скоро ще разберем. В Гърция пари няма и страната зависи от милостта на кредиторите. Годината обаче е 2015-та, а не 2009-та. Евентуалният фалит, който би извадил елините от еврозоната няма да предизвика „ефекта на доминото”! Никоя друга държава не е заплашена и затова Гърция рискува да бъде оставена на собствената си съдба. Завръщането към драхмата би имало драматични последици за жизнения стандарт на хората. Заплатите им няма да станат чак български, ала няма и да са много по-високи. Безработицата обаче ще удари здраво. Социалното напрежение между 2-та милиона емигранти и местното население рязко ще нарасне…
Ще загине ли Гърция? Определено – не! Семействата заети в туризъм и земеделие е възможно да живеят дори по-добре след като отминат трусовете. На останалите обаче ще им се наложи да се научат да работят. Непрестижна работа? – няма да има такава, не и ако се стигне до фалит. Възможно ли е кредитното събитие да бъде избегнато, все пак. Зависи. От твърдоглавието или смелостта на Ципрас. До момента поведението му прилича на отчаян блъф, само че проблемът е в това, че другата страна знае неговите  карти. За да убеди фрау Меркел се нуждае поне от каре аса, а разполага само с чифт двойки. Да се разчита на подобна „ръка” прилича на надеждата на момченцето – Тати ще ми купи колело. Ще купи. Ама друг път!

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.