Защо зимата в България е бедствие, а не сезон!

Паулина Гегова

Зимата е цикъл от годишните сезони. Всички знаем това и никой няма право да се оплаква, че видиш ли заваляло малко повечко сняг от обичайното. Да, ама хората има защо да негодуват, защо да се притесняват, защо да се пазят. Причините не са една и две, а оправия никаква. Едва ли по-надолу ще прочетете нещо ново. Не откривам Америка, но възмущението на гражданите, трябва да се зачита. Ето и защо зимата в България е бедствие, а не сезон:

Пътищата и тротоарите

Ясно е, че пътищата и магистралите трябва да се почистват. Никой не иска да предизвика катастрофа, животът ни е мил. Той е най-ценната ни придобивка. Как стоят нещата с тротоарите, обаче? Колкото по-чисти са зоните за автомобили, толкова по-наситени със сняг са тези за пешеходци и велосипедисти. Да разбираме ли, че институциите са загрижени за здравето на шофьорите по улиците, но не им пука за здравето на пешеходците? В една цивилизована европейска държава, снегът се почиства и от двете зони, като се извозва с камиони на места, където няма да застрашава никого. В България, снегът от улиците отива къде? Върху тротоарите, естествено! Защото е по-лесно. Та нима крехките детски кости или вече не толкова здравите кокали на възрастните са застраховани от счупвания? Тротоарите в града са в такова състояние, че най-резонно е на всеки 300 метра по градската улична мрежа да бъде закована линейка, за да прибира потрошилите се. Само дето и линейки няма толкова.

Хората от улиците, а и животните

Хората и животните умират от студа! Дори тези, които цял живот са живели на улицата, поради липса на дом, не могат да се справят с метеорологичните условия, а малцина са тези, които са загрижени. Не сме като птиците- не отлитаме на юг. Какво трябва да направи тогава един град, за да спаси живот, човешки или животински ? Приютите за бездомници или улични животни са добър вариант, но те не са с достатъчно голям капацитет и едва се справят. Повече финансиране изобщо няма да е излишно, независимо дали става въпрос за анонимен скиталец, сгушил се в преддверието на някой вход, за да потърси заслон от вятъра, или за малко пале, което замръзва в някоя канавка или под някоя кола. Трябва да има обществена инициатива за подобни случаи, защото индивидуалната не е достатъчна, тя не може да огрее навсякъде.

Производството

Всички сме слушали историите на възрастните, когато в миналото снеговете били толкова силни, че цели реки се заледявали, а хората ходили по тях без проблем. Самите ние сме преборвали тежките зими и в зората на 90-те все още имахме нужните средства да го правим. Когато тогава си купехме зимни обувки те не се разлепяха при първата киша. Когато взимахме вълнена блуза, тя не беше тънка като всяка друга, а топлеше и предпазваше. С други думи – сегашното производство не е като предишното. Зимните обувки за човек трябва да са като зимните гуми за автомобила – стабилни и сигурни. Но не са! В днешно време човек не се замисля дали да даде за ботуши 30 или 300 лв. защото знае, че и двете ще се скъсат без време. Независимо дали са от поредния китайски магазин или от спортна марка от висок клас. В крайна сметка, ще трябва да ги сменим още на следващата зима (максимум), докато през настоящата ще се пързаляме като кънкьори, ама без кънки.

В заключение, какво трябва да направи човек, за да изкара една уютна зима, без да се тревожи, когато трябва да излезе навън? Да разчита на управата или сам да търси начини? Може би първото няма как да се случи. Така че, ако видите бездомник да зъзне, не го подминавайте, а му помогнете. Не изхвърляйте животни на улицата, спасете някое, ако можете. Колкото до тротоарите, знам ли… може би трябва всеки от нас да си носи пакета с морска сол и да ръси пред себе си…