Красивата китайска манекенка и объркващите грозотии около нея

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Чета онзи ден за една китайска манекенка на бельо и бански.

Освен красива, тя е и щастлива, мисля си. Щастлива е, че не знае български, защото невинното й иначе китайско име е Бай Хуй. Ако беше минала поне първи урок по български, щеше да умре от срам и нямаше да се весне на модния подиум – за целия китайски народ и неговите околности загуба велика.

В подобно щастливо неведение за много неща в политиката тънем всички ние. Не знаем какво наистина става и това е добре, често така се живее далеч по-лесно – иначе ще трябва непрекъснато да замеряме политиците си с домати. Или да се замеряме помежду си с нещо по-тежко. Казвам го, макар да не съм сигурен дали замерянето не е по-добър вариант, отколкото неведението.

Например аз лично много бих искал да науча, кой точно дявол накара премиера Бойко Борисов да даде миналата седмица интервю на ТАСС. Това е руска агенция от предните позиции в информационната война на Кремъл не само срещу България, а и срещу света. Това е агенция, чието добро име, ако го е имало изобщо, отдавна вече го няма. А лошото име, което има, се свързва с манипулации, фалшификации, откровени лъжи.

Искате доказателство ли? Веднага давам.

Преди няколко месеца ТАСС публикува „анализ” на един руснак, Яков Шустов, който живее в България. Той разказва как „обикновените българи” безумно обичат руснаците, искрено настояват да видят построени всички руски енергийни проекти, но на това се противопоставя само „малка група интелектуалци-антисъветчици”. Която обаче е силна и, за лош късмет, на практика управлява страната.

Това с антисъветчиците направо ме разби. За младите, които не знаят – то значи „човек, който е против Съветския съюз”. Някога комунистическата пропаганда ползваше „антисъветчик” като връх на мръсните и ругателни думи. Отдавна не бях я срещал, по простата причина, че тъй нареченият Съветски съюз се саморазпусна и не съществува от почти 25 години. Той наистина се оказа чурук отвътре, както твърдяха гадните антисъветчици.  

Разбира се, отговорих на тази откровена – и тъпа – провокация, като малко иронизирах автора Яков Шустов. Съвсем малко, само колкото да му припари на долуподписания. След което получих наистина любезно писмо от въпросния Шустов, което започваше така: „С удовольствием прочёл Ваш текст про „мой“ текст и сообщаю, что он был скомпилирован сотрудником ТАСС из переписки в Фейсбуке”.

Надявам се, че и онези българи, които неволно са забравили руския или изобщо не са го учили, съвсем ясно разбират това. Да не говорим за онези, на които руският напоследък е по-мил от родния български.  

По нататък човекът обяснява ред подробности за начина, по който майсторите на най-обективната журналистика в света – руската, са манипулирали и обърнали съвсем с хастара навън мненията му, изразени в социалната мрежа. Отговорих на Яков Шустов с благодарност за уточненията, след което той ми писа отново и заяви следното – но вече ще го преведа, за да го разберат включително медийните съветници на премиера: „Повече аз за руски средства за масова информация не пиша…..А това, което правят ТАСС и неговите клонове, е истинско безумие. Главното – когато им казваш, че не е хубаво да се лъже, те отговарят, че в информационната война всички средства са позволени”.

Толкоз по въпроса за характера на ТАСС, описан от един лично патил руснак.  

Сложна е темата за руската почтеност, няма да се задълбавам сега в нея. А ако някой въпреки всичко подозира, че съм си измислил Шустов като литературен герой, тоест, ако не вярва на моята обикновена българска и европейска почтеност, да отвори блога ми, да намери датите 12-14 март 2015-та и да прочете сам цялата тази кореспонденция.

Това е, както се казва, свидетелство от първа ръка.

Бих могъл да дам на българския премиер Бойко Борисов още доста аргументи защо изобщо трябва да отсвирва ТАСС всеки път, щом онези му подсвирнат. И още повече – защо не трябва да им дава възможност да манипулират позицията му, която е и позиция на европейска България, точно в момента, когато пък президентът Росен Плевнелиев е в Украйна и прави достойни от общата ни европейска гледна точка изявления. При това цитирани точно, а не манипулативно, както правят руснаците с думите на премиера.

Пак казвам – искам да знам кой и как накара премиера да направи този политически зиг вместо заг и така успя да се гръмне сам на едно неприлично място. Или все пак не искам да знам, защото така се живее по-лесно?

Със сигурност обаче много ми се ще да разбера по каква точно линия другарят Гоце Първанов симпатизира на другаря Ципрас, както сам заяви. "Аз симпатизирам на другаря Ципрас. Той и СИРИЗА защитиха националното достойнство на гърците. Оттам нататък очаквам нещата да се случат”. Това изтърси тази наша политическа манекенка, чието име отдавна звучи доста по-неприлично, отколкото онова на горката китайка Бай Хуй.

Няма да питам какви точно неща очаква да се случат Гоце за Гърция и дали предвиди силно негативната реакция на повечето европейски страни от еврозоната, включително Германия, към щенията на гърците за нови безплатни милиарди, които да папат още три години, като замажат европейските очи с истински план за привидни реформи.

Няма да питам също как огромният срив на европейско доверие в Гърция и гърците се привижда на Гоце като „защита на националното достойнство”. И да ми каже, няма да разбера логиката му – чак толкова ирационален не мога да бъда. Ще ви припомня обаче старото си предупреждение – личната визия на Гоце за развитието на България е много подобна на гръцкия път към дъното и трябва да се пазим, този човек няма да миряса, докато не ни докара пак до просешката тояга и евентуален „бългзит” от Европа.

Но все пак питам – по каква линия наистина текат токовете на симпатията от другаря Гоце към другаря Ципрас? Нали нашият е социалдемократ, пък онзи – ултраляв? Как се погаждат тези политически позиции. Или няма нужда да се погаждат, защото и двамата всъщност са толкова леви, та дрънкат като кухи лейки. А може би и двамата харесват едни и същи неща, например – красиви китайски манекенки? Или руски рубли?

Знае ли човек, неведоми са пътищата на другарите, често дори за тях самите. Но, какво да ги правиш, те изначално са създадени от грешната глина, омесени са с плюнка от махмурлук и са закърмени с хаос и непредвидимост.

Ето, да вземем големия началник и на Ципрас, и на Гоце – другаря Путин.

Макар злите езици да твърдят, че си пада по лифтинга и високите токове, него все пак няма да го нарека „политическа манекенка” по няколко причини. Първо – дори децата, които много обичат да четат такива неща, сигурно ще се стреснат, ако някой, подведен от манекенската връзка, случайно вземе та нарече човека „оня Бай Хуй Путин”. Тук вече ще се прескочат границите не само на приличието, но и на абсурда. Второ, в момента той е нещо като Маман за всички политически манекенки по света и значи заслужава по-друго определение. Както и арест за сводничество, но това е друга тема. Трето, походката на Путин, ако сте забелязали, е твърде алтава – той криви на една страна и върви, сякаш бастунът вътре в него му пречи да се разгърне. Такива не ги взимат за манекенки – дори в политиката. Освен в Русия, де, която винаги застава обратно на нормалното, независимо къде се намира то.

Малко се отплеснах по манекенската тема, всъщност искам да дам истински, прост и разбираем пример за онази непредвидимост, с която са закърмени другарите.

Съвсем наскоро „властите в Русия” забраниха там да се практикува йога, тъй като „йога е неразривно свързана с религиозни практики”. Подобно решение няма как да се вземе без одобрението на Путин. Защо не забраниха и православната църква, която е още по-силно свързана с религиозни практики, не е никаква загадка, разбира се.

Но това решение на властите изведнъж се оказа политически неудобно. Малко след него другарят Путин имаше важна среща с премиера на Индия Нерендра Моди, който сам практикува йога. И Путин за пореден път демонстрира фантастичен опортюнизъм, като бламира собствените си „власти” и каза, че той самият занапред ще практикува йога. Както обясни – досега не го е правил, само защото се страхувал, че, колкото и да се мъчи, не може да постигне онова физическо и духовно съвършенство, към което йогите се стремят.

Абсолютно прав е, впрочем, няма как да ги постигне.

От цялата история обаче остана една голяма загадка. С изявлението си Путин отмени ли забраната на „властите” за практикуване на йога в Русия или, като истински император, пак постави само себе си над закона.

Ето сред какви объркани другари живеем, граждани.

И объркващи.