БългарияЖивотНовини

WWF: България може и трябва да модернизира енергетиката си

Целта от 40% намаляване на емисиите до 2026 г. е постижима и може да даде конкурентни предимства на страната ни

В отворено писмо до председателя на Народното събрание, премиера, президента, лидерите на парламентарно представените партии, както и до ресорните институции, енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България, застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на сформираната на 16.12. от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти – 40%“. Въпреки тази позиция на българската въглищна индустрия, през изминалия уикенд Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г. Споразумението също предвижда всички приходи от пазара на въглеродни емисии да бъдат изразходвани за действия в областта на климата.

Заложената в НПВУ реформа е не само изпълнима, но и наложителна заради климатичната криза. Тя е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г., които страната ни подкрепи през 2020 г. Повечето средства за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка. Тези заключения се потвърдиха от дискусиите относно моделирането на изпълнението на реформата в рамките на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет.

„Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че ангажиментът за намаляване на емисиите носи негативи за българското общество. Но непоемането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните планове за енергиен преход и НПВУ, както и до невъзможност за ускорено въвеждане и оптимална експлоатация на нови ВЕИ мощности поради свръхкапацитети в настоящата енергийна система“, казва Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).

България може да намали емисиите парникови газове от въглищните централи с 40% до 2026 г., каквато е заложената реформа в НПВУ, и да постигне поетапен изход от зависимостта си от въглища най-късно през 2038 г. Това няма да доведе до рискове за системната адекватност на електроснабдяването, сочи доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от октомври 2022 г., въпреки че ще има нужда от диверсификация на технологиите, които осигуряват балансиране на мрежата, както и силна политическа подкрепа за развитието и внедряването на нови енергийни решения и технологии от целия спектър.

Енергията от слънце и вятър вече от няколко години се утвърждава като най-евтиния източник за производство на електроенергия. В тази пазарна ситуация по-бързото изграждане на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да превърне България в нетен вносител. Гърция цели да произвежда 80% от енергията си от ВЕИ до 2030 г., а в Румъния делът на ВЕИ се увеличава до над 50%. Цената на енергията от въглища расте и заради растящата цена на квотите за въглеродните емисии.

За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например, въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите. Такива решения могат да бъдат: участие в дейностите по рекултивация, преквалификация и наемане в нови енергийни проекти, компенсация на работниците в предпенсионна възраст и др.

„На България се предлага гъвкавост по въпроса кои да бъдат централите, които ще спрат или ще намалят своята дейност, а това не е така за други държави – членки на ЕС“, казва Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF България и член на КЕП. „Въпреки това, не бива да се търсят фалшиви решения като преминаване към изгаряне на отпадъци или биомаса за производство на електричество в централите, които няма да намалят разходите и емисиите, а може дори да увеличат здравния риск от въздушното замърсяване.“

В действителност, отлагането на реформите ще води до все по-сериозни здравни щети. България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни. Здравните разходи за подобни случаи са между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година, сочи анализ на CAN Europe (Мрежа за действие за климата – Европа).

Трансформацията на въглищните предприятия трябва да бъде в посока на производство и съхранение на възобновяема енергия от слънце и вятър, с максимално оползотворяване на наличната инфраструктура, на нарушени и рекултивирани терени. „Маришкият басейн може да запази водещото си място като енергиен хъб на страната, а и на Балканите. Той разполага с човешкия потенциал и инфраструктурата за това,“ казва арх. Милан Рашевски, гл. ас. д-р в Института по механика в БАН.

Коалиция за климата призовава българските институции в най-кратки срокове да създадат Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, определяща реални срокове за трансформиране на остарелите въглищни енергийни мощности. Това ще помогне в най-голяма степен да бъдат подкрепени засегнатите работници и общности във въглищните райони с наличните сега европейски средства по Фонда за справедлив преход и НПВУ. Пътната карта трябва да влезе в сила със съответни промени в Закона за ограничаване на изменението на климата, Дългосрочната стратегия за декарбонизация и предстоящата актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина