Хората все по-често искат обявяване на нови защитени територии, за да за защитят природните ресурси от неустойчиви инвестиции
Какви са заплахите пред европейското екологично законодателство, как могат гражданите да предотвратят отслабването на ключови екологични стандарти и да защитят правото си на чиста околна среда? Това беше основната тема на кръглата маса „Планът за възстановяване на природата: мерки, граждански права и възможности“, организирана от WWF България на 10 юни в Природозащитен център „Натура“ във Враца. Кръглата маса е част от международната инициатива „Заедно за природата“, чиято основна цел е да подобри диалога и сътрудничеството между граждани, отговорен бизнес, институции и учени в областта на опазване на природата и така да помогне за адресиране на трите най-големи предизвикателства на нашето време − климатичната криза, замърсяването и загубата на биологично разнообразие.
Събитието идва в момент, когато на европейско ниво тече процес по преразглеждане на ключови екологични закони, като Рамковата директива за водите и директивите за природните местообитания и за птиците. Обявената цел е намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността, но планираните промени не са само технически, предупреждава WWF. Съществува риск под натиск на бизнеса сериозно да бъдат отслабени ключови екологични стандарти, изграждани с десетилетия − срещу химикалите, пестицидите, обезлесяването и т.н. − и то в момент, когато хората у нас все по-активно се интересуват от правото си на чиста околна среда.
„Нараства броят сигнали от граждани към нас, представителите на неправителствени организации, за системни проблеми в управлението на природните ресурси.“ Това каза Нада Тошева, ръководител на програма „Защитени видове“ във WWF, при откриването на събитието. „Наблюдаваме все по-голям интерес на гражданите към обявяването на нови защитени територии – като начин на защита срещу неустойчиви бизнес проекти. Нашата цел е да овластим гражданите в защитата на техните права, като ги информираме за инструментите за гражданско участие“, допълни тя.
Един от тези инструменти са предвидените в Регламента за възстановяване на природата граждански консултации за Националните планове за възстановяване на природата. Проектите на плановете трябва да бъдат изготвени от държавите членки до началото на септември 2026 г. и да съдържат конкретни мерки за възстановяване на увредени екосистеми, включително в градска среда, за адаптация към климатичните промени и за подобряване на продоволствената сигурност. Един проблем в процеса на гражданско участие у нас обаче е липсата на вътрешен нормативен акт на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който да конкретизира процедурата за разработване и приемане на Плана – отговорни институции, срокове за разработване на плана и провеждане на обществени консултации и т.н. Това не пречи обаче на гражданите да се запознаят с регламента и да изразят своите становища към МОСВ съвсем свободно. Това казаДобромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ към WWF.
Друга възможност за защита на правото ни на здравословна околна среда е гражданският натиск за картографиране на градски зелени пространства. Регламентът за възстановяване на природата изисква държавите членки да картографират общата национална площ на градско зелено пространство и на покритието на дървесните корони в градските зони и да гарантират, че до 2030 г. тези площи не намаляват, а след 2031 г. се увеличават.
„Добре е повече граждани да настояват общините да картират зелените екосистеми в града – колкото по-голям натиск има, толкова по-голям шанс има да се случат нещата. А защитата на градските зелени пространства означава по-малък риск от наводнения, по-чист въздух, повече места за отдих и намаляване на ефекта на градския топлинен остров.“ Това каза Катерина Раковска, старши експерт „Политики за биоразнообразие“ във WWF.
Гражданите могат също така да се включат в петицията на WWF за защита на европейското екологично законодателство, вече подписана от половин милион граждани на ЕС, както и в общественото обсъждане на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, което тече на страницата на Европейската комисия до 10 август 2026 г.
