Не са установени значими опити за външна намеса по време на изборите за 52-рото Народно събрание. Това заяви служебният заместник-министър на външните работи Велизар Шаламанов по време на изслушване в Европейския парламент в Брюксел.
По думите му, в хода на изборния ден са регистрирани само ограничени кибератаки, и то в последните часове преди края на гласуването, без те да окажат съществено влияние върху процеса.
Европейският механизъм – частично използван
Разследващият журналист Христо Грозев отбеляза, че България е активирала системата за бързо реагиране за защита на изборите, но европейският отговор не е бил приложен в пълния му капацитет.
Темата бе обсъдена в рамките на специалната комисия за европейския демократичен щит, където акцентът падна върху новите форми на влияние и манипулация в дигиталната среда.
„Пране на публика“ и „отвличане“ на профили
Експерти посочват, че основните техники за влияние са се развивали в социалните мрежи. Според Антоанета Николова от Инициативата за свободни медии на Балканите, една от използваните схеми е т.нар. „пране на публика“.
Тя обясни, че вместо да изграждат нова аудитория, определени политически играчи използват вече съществуващи групи, които просто се преименуват и пренасочват към нови цели.
Друга практика е т.нар. „hijack“ – превземане на профили, при което страници на опоненти се компрометират чрез публикуване на съдържание с език на омразата, с цел да бъдат дискредитирани или дори закрити.
Нови предизвикателства пред изборната сигурност
Обсъжданията в Европейския парламент показват, че макар изборният процес у нас да е преминал без сериозни външни намеси, дигиталните заплахи остават реален риск.
Експертите подчертават необходимостта от по-координирани действия на европейско ниво, както и от по-добра защита на онлайн средата в контекста на изборите.
