Мариан Залцман е един от най-влиятелните трендспотъри (или с други думи: хора, „предвиждащи“ бъдещето чрез наблюдаване на трендове и тенденции) в световен мащаб. Автор или съавтор на 18 книги, Мариан е една от най-често награждаваните жени в световната индустрия за връзки с обществеността и неин е приносът за популяризиране на термина „метросексуален“. През последните 6 години тя беше старши вицепрезидент „Глобални комуникации“ във „Филип Морис Интернешънъл“, а от началото на 2024 г. заема позицията на старши вицепрезидент “Корпоративна отговорност”.
Без съмнение стоим на ръба на пропастта. Живеем в поликризисни времена. Климатични промени. Културни войни. Парализираща поляризация. Информационни войни. Авторитаризъм. Военни конфликти. Икономическа несигурност. Неравенство. Дезинформация. Разделение. Информационни балони. Омраза. А сега с изкуствения интелект бъдещето настъпва толкова бързо, че е невъзможно да осъзнаем какво се случва. Както казва футуристът Рей Кърцуайл, с изкуствения интелект бъдещето е „по-близо от близо“.
Едно е сигурно: дори и ако зъбчатите колела на технологиите се въртят в посока, в която ние не искаме да вървим, развитието на изкуствения интелект няма да спре, само защото хиляди учени са написали отворено писмо. Машинното самообучение не може да бъде спряно. Всъщност никоя иновация не може да бъде спряна. Компаниите се конкурират. Правителствата се конкурират. Хората се конкурират. А за съжаление всички те имат недостатъци. Резултатът е множество варианти на бъдеще, които се движат в различни посоки. Живеем във времена на поливариантно бъдеще и тъй като хората са си хора, предвиждането на Мариан е, че индустрията, свързана с откриването на тенденции и съставянето на прогнози, ще се разбие на безброй горящи късчета и ще подпали малки пожари навсякъде. Някои ще са прозорливи, други ще са далеч от истината. А ето и шест от нейните тенденции за 2024 г.:
Връщане на прохладата в градовете
Налице е съгласуван натиск за намаляване на въздействието от глобалното затопляне върху нашите градове, чиито тротоари и други повърхности поглъщат топлина и са причина за възникването на градски топлинни острови, повишаващи се температури, замърсяването на въздуха и свързаните с горещината заболеваемост и смъртност. Мрежата за прохладни градове (The Cool Cities Network) съобщава, че проблемът се влошава бързо, като до 2050 г. се очаква средните температури през лятото в над 970 града по света да достигнат 35°C.
Как да решим този проблем? Отчасти с повече зелени пространства и модернизиране на инфраструктурата така, че тя да отблъсква, вместо да поглъща топлина. Това включва инвестиции в покриви, отразяващи слънчевата светлина, зелени коридори, покривни градини, а понякога най-простото решение е най-доброто – с много бяла боя. По-рано тази година учени от Университета „Пърдю“ създадоха най-бялата боя, правена някога, според описанието на Книгата с рекордите на Гинес. Най-новата подобрена версия на боята има свойството да отблъсква 98 процента от слънчевите лъчи от повърхността на Земята и да ги отвежда в открития космос. Продуктът може да намали температурите с цели 13°C през деня и до 7°C през нощта, което намалява необходимостта от използване на климатици с цели 40 процента.
Друг повод за оптимизъм: повишен интерес към микрогорите – малки, гъсти гори с богато биоразнообразие и способност да улавят въглерод, които охлаждат градските зони, намаляват наводненията и горещината, и представляват здрави местообитания за птици, насекоми и други животни, които имат ключова роля за здравето на екосистемите. Учените са установили, че тези мини резервати, чиято площ може да е само 10 кв.м., могат да растат 10 пъти по-бързо от обикновените гори. Такива джобни гори вече израстват в десетки градове по света, като се очаква те да станат много повече.
След десетилетия на ускорено налагане на културата на бясна надпревара, характерна за модерното общество, Поколението Z слага край на това. Сред тенденциите, които помитат това ново поколение са: разлагане в леглото (излежаване под завивките за дълъг период от време, без човек да спи) и време за трупиране (периоди на презареждане без никакви социални контакти, включително без говорене и чатене). Всичко това е част от по-широката тенденция на лежерния живот, според която младежите отхвърлят хиперпродуктивността и конкуренцията и избират спокойствието и разтоварването. Момичетата охлюви привнасят тази тенденция на работното място, търсейки „работа за мързеливи момичета“ с малко отговорности и стрес, а практикуващите лежерен туризъм избягват стръмните пътеки и предпочитат лъкатушещи (и бавни) разходки сред природата.
За т.нар. дзентусиасти животът е най-хубав, когато е безгрижен. Тази тенденция е продължение на движението за опростяване на живота от последните десетилетия, но на транквиланти. 2024 г. няма да е подходяща година за инвестиции в нощни заведения или официални костюми.
В ново проучване е потвърдена връзката между психичното здраве и времето, прекарано сред природата. В публикувана неотдавна статия в сп. The Atlantic Хана Сио изследва взаимовръзката между самотата в модерното общество и все по-малкото време, което хората прекарват сред природата. Тя обяснява, че тъй като хората са програмирани да търсят връзка с природата (биофилия), в дигиталната ера недостатъчното време, прекарано навън, може да допринесе за развитието на усещане за отчуждение и дори страх (биофобия) и така да се навлезе в омагьосан кръг.
Един от плюсовете на пандемията с КОВИД-19 бе това, че хората започнаха да излизат повече сред природата за дейности като наблюдение на птици или къмпингуване в желанието си да не стоят затворени по домовете си. През 2024 г. може да се очаква все повече училища, държавни институции и общности да стимулират хората да излизат навън и популярността на програмите за създаване на обществени градини, приключенския туризъм само за жени и т.нар. туризъм на открито, включително къмпингуване, планински туризъм и велотурове, да нарасне.
Възстановяване на изгубената среда
Едва ли е новина, че политическото противопоставяне и екстремизмът са във възход по целия свят. Данните на The Varieties of Democracy (V-Dem) показват, че от 2005 г. насам политическата поляризация се увеличава навсякъде по света с изключение на Океания. В САЩ сме стигнали дотам две трети от интервюираните в проучване на Pew Research да казват, че мислите за политика винаги или често са изтощителни за тях, а 55 процента да заявяват, че те пораждат гняв у тях. Дори нещо толкова безобидно като конкурса за красота „Мис Вселена“ разкри дълбоки политически разделения, когато стана ясно, че Мис Никарагуа, тазгодишната победителка, е взела участие в антиправителствен протест, когато е била студентка.
Проблемът се влошава и от това, че хората се изолират в своите балони и приятелски групи и не чуват различни гледни точки. Преди президентските избори през 2020 г. почти 80 процента от интервюираните американци съобщават, че „само няколко“ или нито един от техните приятели възнамеряват да гласуват за политическата партия на опонента.
Добрата новина? Виждаме, че се увеличава броят на групите, включващи представители на различни политически партии и нараства съдържанието, в което съзнателно са представени тезите на двете страни – от Tangle на Айзък Сол до Solutions Journalism Network и The Flip Side. Виждаме и, че се правят усилия да се организират модерирани и цивилизовани дискусии между различни хора. Пример за това са: Living Room Conversations (разговори в дневната). Тази организация работи за „излекуване на обществото“, като кани хора с различни политически виждания от различни възрасти, раси, религии и пр. за участие в структурирани дебати по множество теми – от кенсъл културата и свободното слово до политиките относно имиграцията, расовото и етническо разделение и връзкарския капитализъм.
Възрастните хора се справят сами
Хората над 65-годишна възраст съставляват 10% от населението на света. Според прогнозите техният дял ще се увеличи до 16% до 2050 г. и 24% до 2100 г., което ще доведе до множество различни последствия, не на последно място свързани с това къде, как и с кого ще живеят тези възрастни хора. През 2024 г. и след това ще видим засилваща се тенденция възрастните хора да формират свои общности, виртуални и в реалния свят, за да се справят по-добре с предизвикателствата на остаряването. Друга развиваща се тенденция ще е увеличаването на броя на хибридните форми на домове за възрастни, в които са интегрирани комунални помещения и лични жилища. Освен че тези форми създават усещане за общност и приятелства, те дават възможност на възрастните хора да обединят ресурсите си и да споделят разходите за транспорт и поддържка на жилищните площи, а дори и разходите за медицински услуги.
Системите за сигурност и медицинска грижа у дома с изкуствен интелект ще помогнат на много хора да прекарат старостта си в своя дом. Виртуалните домашни помощници, като ElliQ, ще са на разположение на възрастните хора и така те ще се чувстват сигурни и във връзка със света.
Още една форма на съпротива срещу дигиталният живот? Тенденцията за първично движение, която отхвърля използването на лъскави уреди за физически упражнения в полза на движение по примера на нашите предци ловци и събирачи. Това означава клякане, скачане, ходене, напади и катерене. Любимата ми вариация: първична игра, в която се обръща внимание не само на физическата форма, но и на забавлението.
Бъдещето може и да изглежда мрачно и плашещo, но напредъкът е в ход. В контекста на почти неразбираема технологична промяна, всичко което ние, простите смъртни, можем да направим е да се стараем повече да задълбочим връзките помежду си, да се стремим да поправим счупеното в обществото и да се държим здраво за онези аспекти от нашия живот и в самите нас, които ни правят истински и уникални човешки същества.
Материалът се публикува с подкрепата на “Филип Морис България”.
