Катастрофалното земетресение в Пловдивско през 1928 г.станало централна новина за световните издания
Жители на 34 държави събират помощи за България
Владимир Балчев
Векове наред в Пловдив съществувал само един мост. Френски пътешественик обяснява през 1572 г., че мостът имал 30 свода. Недалеч от него се намирал малък остров с високи дървета, огласян от многобройни птичи ята. Англичанинът Хенри Блаунт определя през 1634 г., че дължината на моста е четвърт миля, друг пътешественик уточнява, че е 300 стъпки. Години наред районът на моста се считал за център на града – оттук започвал прочутият пловдивски пазар, наоколо били построени ханове и административни сгради, там се изпълнявали и публичните екзекуции. През 1620 г. англичанинът Питър Мънди видял току до моста зловеща картина – гладни псета ръфали човешки трупове. Обяснили на чужденеца, че това са двама разбойници, заловени седмица преди това. Набили ги живи на кол пред очите на множеството, а след като издъхнали, хвърлили труповете им на кучетата.
През 1841 г. по моста преминал Адолфо Бланки. Чужденецът имал чувството, че всеки момент керванът ще пропадне в реката. Пострадал само конят на дипломата, който си заклещил крака в една от многобройните дупки по изгнилите дъски. И след Освобождението мостът не бил в цветущо състояние. Старите вестници са пълни с протести на гражданите и критични бележки на новинарите. В отговор се леели обилните слова на общинските обещания. Както водите на Марица потоците от думи минали и заминали, без да оставят никаква следа.
От началото на ХХ в. се заговорило за строителството на нов мост в Пловдив. Като идея хубаво, но мостовете са скъпа работа, а градската община непрекъснато се оплаквала от липса на пари. Единствено държавата можела да реши проблема. Да, ама министрите си правели друга сметка – вместо да се построи един скъп мост в Пловдив, по-добре било да се направят десет малки моста, за да привлекат гласове за управляващата партия при следващите избори.
И все пак нов мост в Пловдив се появил. Голям, хубав, здрав и много скъп. Струвал цели 19 милиона лева. Чудото свършила природата, по-точно катастрофалното земетресение през април 1928 г. Тогава името на България се появило на първите страници в световните издания. Вестниците публикували многобройни информации за катастрофалното земетресение в страната ни. Обществото на народите, предшественик на днешното ООН, побързало да изпрати свои делегати на Балканите. Когато пристигнали в България, се оказало, че трагедията била много по-страшна, отколкото я описвали новинарите. Само в Пловдив видели повече от 11 000 разрушени къщи. Малцина имали здрав покрив над главата си – повечето живеели в примитивни бараки или колиби, покрити с някаква черга, тенекия и въобще всичко, което може да послужи за покрив.
Делегатите Врочински от Полша и Балбо от Унгария светкавично изпратили тревожно известие до световната организация – трябва да се изпраща незабавно помощ, защото България е в голяма беда. Едновременно с това се скарали на родните управници. Как е възможно – питали те – държавните мъже, отговорни за живота и здравето на поданиците си, да стоят със скръстени ръце. В други страни при подобна ситуация правителствата ще призовават за помощ, ще направят филм за разрушенията, за да види целият свят размерите на трагедията.
В Мюнхен тръгнала подписка “Баварска помощ за България”. Оглавил я премиерът на Бавария доктор Хелд. Той бил обаче почетен председател на българското студентско дружество “Шипка”.. В Дания и Белгия призивите също тръгнали от тамошната българска емиграция. В Чехия новинарите от “Народни листи” в Прага събрали 160 000 крони. Официалните списъци включват 34 държави, дали помощи за пострадалите от земетресението българи. Най-крупни били сумите от Америка, Германия, Чехословакия, Унгария и Югославия. В Пловдив се появили санитарни мисии на няколко държави и организации.
С помощите от цял свят, на стотици дарители от България и с пари на държавата бил формиран специален фонд за подпомагане на пострадалите от земетресението. Събрали се близо 900 милиона лева. Именно от тях били отделени парите за моста в Пловдив. Това станало благодарение на специалистите, които преценили, че Пловдив се нуждае от значителна помощ за преодоляване на щетите от земетресението, а едновременно с това трябва да се решат транспортните проблеми на града. Така за първи път от 40 години втората българска столица все пак получила подарък от държавата.
Тъй като мостът трябвало да поеме движението от централна гара към Филипово, решило се неговото изграждане да стане по бул. “Цар Освободител” (днес бул. “Руски”). На това място преди се намирал пристанът за саловете, които превозвали стоки по река Марица. Общата дължина на моста трябвала да бъде 165 метра, а ширината – 11, 50 м. Дирекцията на фонда обявила национален конкурс, спечелен от архитект Камен Велков, завършил в Германия. За изпълнител на обекта била предпочетена офертата на Българското акционерно дружество “Циклоп”. Строителството започнало през 1929 – 1930 г. Работите по градежа вървели изключително трудно. Едва било вдигнато скелето, Марица придошла и без малко да отнесе всичко. Тъкмо майсторите възстановили щетите, реката отново придошла. И така пет пъти за една година. Дружеството дало над милион само за изпомпване на водата от обекта. Въпреки тези трудности, през август 1931 г. новата пътна връзка на Пловдив била завършена окончателно.
Така се появил новият мост в Пловдив. Години наред се споменавал под това име. Традицията се запазила и след 1960 г., когато бил изграден мостът при панаира. Някои го наричали и немския мост, може би заради това, че неговият проектант е завършил в Германия. По-късно стана известен като моста при Герджика, заради митичното заведение върху северния бряг на Марица.
Мостът често се споменавал и по друг повод – на запад от него брегът на Марица бил по-нисък и реката често заливала кварталите Мараша и Каршияка. Повече от 30 години гражданите призовавали общината да направи нещо, но всичко приключвало с поредните обещания. Едва по времето на кмета Божидар Здравков започнало изграждането на каменна подпорна стена.
