През 1920 г. полицията забранила на коледарите да ходят по къщите
Първата коледна елха под тепетата била украсена през 1878 г.
Пловдивските туристи посрещнали празника в Сливенския балкан, ловците се скрили в хижа „Бряновщица”
Владимир Балчев
С пристигането на Коледа, празниците тръгват един след друг. Благо време, за което пловдивчани се пригласяли кажи-речи цяла година. По крайните квартали отрано си вземали прасе, в края на лятото купували дърва за зимата, а месец преди Рождество общината започвала да събира помощи за бедните. Ако се ръзгърнат вестниците от края на ХІХ в. , неизбежно ще се срещнат списъци на дарители. Дълга и предълга колона от имена, която вървяла в няколко последователни броя. Случвало се и пловдивският кмет да излезе с послание към гражданите да помогнат кой с каквото може. Защото в края на краищата празникът е за всички. Губи се нещо от сладостта на трапезата, когато знаеш, че съседът студува на празна маса. Друго е да се чуват песни и веселби в цялата махала.
В началните години след Освобождението пловдивчани празнували преди всичко по къщите. Затова по Коледа улиците на града оставали пусти. По тях единствено се движели коледарите. Те обикаляли от къща на къща, за да изпеят някоя и друга песен, като пожелаят здраве и благополучие на стопаните. В знак на благодарност домакините дарявали своите среднощни гости. Най-якият от коледарите събирал даровете в един голям чувал. Към края на обиколката, торбата се препълвала и едвам можела да се вдигне. След като се обиколят всички къщи, коледарите трябвало да разделят даровете помежду си. По-късно се появили доста странни коледари. От едната страна на града учителят Петър Караджиев водел духовия оркестър на Мъжката гимназия, от другата страна Димо Бойчев представял малките изпълнители от неговата “Детска китка”. По къщите се изпълнявали дори арии от опери и оперети.
По едно време към празничната обиколка на къщите се присъединили и апашите. Докато „хористите” поздравявали с песни цялата рода на домакините, в къщите влизали неканени гости, които пребърквали празните стаи. Затова след 1920 г. полицията забранила коледарските походи. Разрешавали единствено на сираците да ходят по къщите. Настръхнали от студа в черните си шаечни наметки, децата от сиропиталищата обикаляли от дом на дом. Понякога подаянията били направо мизерни, та се налагало вестниците да апелират пловдивчани за повече щедрост.
След това се появила нова напаст – по къщи и магазини в дните преди Коледа тръгнали истински и измислени представители на благотворителни организации. Към тях се присъединили железничари, пощальони, разни служители, че дори и полицаи. “Половината Пловдив проси!” възкликва възмутен новинар през 1909 г. През 1924 г. към многолюдната просяшка армия се присъединили столични артисти, които организирали благотворителни спектакли. Уж всичко било в полза на сираците, но сиропиталището не получило нито стотинка. Столичните звезди прибрали целия приход и бързо се изнесли към друг град за да продължат “благотворителната си мисия”. След още два-три удара из провинцията, те победоносно се завръщали в София.
Първата коледна елха в Пловдив била украсена от руските офицери през 1878 г. Това нововъдение обаче трудно си пробило път. През 1900 г. вестниците под тепетата се възмутили от решението на Гражданския клуб да даде цели 300 лева за коледното дърво и украсата му. „Представяте ли си – пише неизвестен журналист, – цели 300 лева, дадени за едното нищо”. Ами с толкова много пари могат да се купят по 5 оки брашно и дърва за 300 бедни семейства, та да изкарат светлите празници с пълна трапеза и на топло. След 1920 г. новинарите отново повели битка срещу коледните елхи. Един от вестниците натяква, че в Германия могат да се секат млади дървета, защото там ако отсекат сто, ще засадят хиляда. Но в България никой не сади, а гледа само да хване брадвата. Точно за празника на Рождеството, внесената от Европа мода носела гибел на сто хиляди млади дръвчета, които след веселбата се изхвърлят на боклука.
Далеч от традицията е събитието, устроено от столичният адвокат Марко Марков. В първия ден от Коледните празници през 1906 г. той свикал събрание на коптите. В знаменития пловдивски театър “Люксембург” се събрали около 300 души. Присъствал и американският журналист Сандерсън. Залата била изпълнена с кълба гъст тютюнев дим, което не правело впечатление нито на публиката, нито на ораторите. В информациите си за събитието вестникарите бързат да обяснят на читателите, че коптите не са някакви неизвестни пришълци от незнайна земя, а нашенските цигани. В докладите си чуждите дипломати определят акцията като интрига на партиите, които купуват гласовете на неграмотните роми и така прецакват политическите си противници.
През 30-те години на миналия век веселбата излязла от домовете и заляла целия град. Училища, дружества, различни организации се втурнали да правят балове, концерти, вечеринки и увеселения преди коледните празници. Елитните ресторанти приготвяли специални програми. Художниците също искали да използват момента, когато хората се отпускат и развързват кесиите си, за да организират изложби. В такова време имало по-голям шанс да продадат някоя картина , за да могат и те като хората да седнат на богата трапеза и си пожелаят по-добра година.
В името на празника някои пловдивчани гледали да отидат далеч от шума, просията и набедените коледари. Така през 1924 г. туристите се скрили чак в Сливенския Балкан, през 1935 г. ловците се събрали в хижа “Бряновщица”, скиорите тръгнали към Боровец, а през януари 1944 г. 140 работници поели към Рилския манастир за поклонение пред гроба на българския цар Борис ІІІ. Нито дума във вестниците дали са прекарали весело празника.
