Празникът на Освобождението, възприет от българите като символ на едно ново начало

При храма “Св. Богородица” пловдивчани посрещат освободителите, тук приветстват и възкръсването на Българската държава

Владимир Балчев

Ако прегледаме документите за историята на родните градове и села, неизменно ще стигнем до разказите за първия ден на свободата. Авторите го открояват сред всички останали събития и не скъпят думите си, когато разказват за него. В спомените се говори за “превелика радост”, за обезумели от щастие българи, които ту се прегръщали, ту хвърляли нависоко калпаците си, ту крещели до пресипване.  И в спомените на пловдивчани изгряването на свободата се определя като велико събитие. Очевидците разказват, че когато руснаците се появили на улица „Съборна“, скованият от студ и страх Пловдив, отведнъж се съживил, а   заледените улици на Трихълмието почернели от народ. Посрещнали освободителите пред храма “Св. Богородица”. Тук на едно дърво била окачена камбаната, пригласена от Лазар Велеганов. С нейния празничен звън бил приветстван изгрева на свободата.

Два месеца по-късно на същото място отново се събрал целият град. Поводът – подписването на Санстефанския мирен договор, който узаконявал възкресяването на България. Денят бил 3 март 1878 г. Още от сутринта “Съборна “ се изпълнила с народ, появили се множество знамена и внушителна триумфална арка. Появили се с бойни знамена на ротите на лейбгвардейския Измайловски полк, на Киевския хусарски полк и казаците от Четвърти Донски полк. Пристигнали и военните оркестри. Генерал Столипин, военен губернатор на Пловдивски окръг бил стъписан от зрелището.

“По отзива на всички – пише генерал Столипин в рапорта си до щаба на армията – зрелището е поразително. Всички възвишения и скали, каменният площад, където се провежда тържеството, покривите на къщите, оградите, та даже дърветата бяха накичени с хора. И целият този  десетхиляден народ, цялата войска, която притаи  дъх, мълчаливо се кръстеше, чуваха се само молитвени думи. След церемониалния марш нашите герои се устремиха към масите, на които между непретенциозните войнишки празнични ястия се украсяваха от печени агнета. Богатирите унищожаваха тези агнета така бързо, както преди това унищожаваха турците на Балканите”.

Този необичаен рапорт на генерал Столипин, завършва доста неочаквано: “Ваше превъзходителство, простете ме за несвързания разказ, но мене всяка минута ме прекъсват ту депутации с адреси, ту хор от български певци, които под прозорците ми величаят великия освободител на славяните, ту тълпа от младежи, които викат “Ура!” Всички наши офицери  в тази минута танцуват на бала, който им е устроен от Градския съвет и довършват всеславянския празник на Освобождението…”

Оттогава площадът пред катедралния храм “Св. Богородица” се превърнал в свято място за пловдивчани. Тук бил издигнат първият в Пловдив паметен знак, посветен на освободителите – камбанарията-паметник на храма. От тук тръгвали всички празнични шествия, преди да обиколят целия град. Тук били и първите празнични паради на войската за 3 март. Тук се събирали старите опълченци и поборници, преди да тръгнат за поклонение към Хълма на освободителите.

Който има търпение, може да разгърне старите пловдивски вестници – от „Марица“, който излиза още през 1878 г. до „Юг“ и „Борба“, прекратили съществуването си през септември 1944 г. Там е истината за празника, възприет от българите като символ на едно ново начало.