Не знаех за Пловдив, не знаех колко богат е той, колко е важен, но вече знам и ще разказвам на всички, казва експертът по консервация на мозайки
Ако вие не защитавате собствените си богатства, никой няма да го направи вместо вас. Не пестете пари, използвайте разума си и уважавайте миналото, препоръчва той
Гайл де Гишен (бивш почетен президент на ICCROM) е инженер-химик. Ръководи консервацията на пещерата Lascaux, във Франция. През 1969 се присъединява към ИКРОМ, където развива цялостната си кариера, активно работейки по програми за превантивна консервация в 105-те страни членки на организацията. През 1977 организира първата конференция по консервация на мозайки, в резултат на която се създава ICCM. В продължение на 6 години е секретар на организацията, а през 1999 е номиниран за почетен президент. В момента Гайл де Гишен е в Пловдив. Той е сред чуждите експерти, които участват в Международен симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“. С него разговаря Иво Дернев.
Вчера казахте, че първите Ви впечатления за града не са били особено положителни, но в последствие те са се променили. След вчерашния ден как бихте описали Пловдив?
Първите ми впечатления бяха слаби, защото бяхме на археологически разкопки (Източната порта), занемарени, с пораснала трева, на която не й е мястото там. Ако дойдете в Рим обаче също може да видите такава картинка. После видях някои забележителности, които са презентирани перфектно, перфектно обяснени на публиката и това ни позволи да придобием една по-цялостна представа за миналото. Аз не знаех нищо за Пловдив. Аз живея в Рим и пътувам много по работа. Когато писах съобщение до Франция, че съм в Пловдив, България, приятели ми отвърнаха: Благодаря ти, че написа и държавата, защото не знаехме, че Пловдив е в България. Обикалял съм поне 100 държави по работа, но не знаех дори името на града.
Защо?
Защото съм невеж. Има много градове, с които не съм запознат, но не само, че не знаех за Пловдив, а и не знаех колко богат е той, колко важен и изведнъж открих град, който съществува над 3000 години, вечно в някаква битка- с римляните, турците, руснаците. Всичко това мога и да го прочета, но докато не го видя, няма да мога да си го представя. Първият момент, в който го открих беше когато видях Римския стадион. Не знаех, че в Пловдив има интересни неща. Не знаех дори, че е разположен на седем тепета и вината за това е лично моя.
Какво бихте написали днес на приятелите си за Пловдив?
Че съм много впечатлен! Бих им препоръчал да го посетят. Ако имат няколко свободни дни, нека дойдат. Няма да бъдат разочаровани. Ще разказвам на всички за Пловдив.
Защо Пловдив е неразпознаваем дори за хора, които се занимават с културно-историческо наследство като вас?
Аз не съм археолог. Аз съм химичен инженер. А на въпроса „защо“ – защото от дълго време паметниците на Пловдив не са били добре защитавани или експонирани правилно. А честно казано, дори в Рим няма такива неща. Аз живея там. Жилището ми е до Пиаца Навона, където е бил Античният стадион. Всяка сутрин тичам на площада. Там обаче стадион няма. Няма нищо запазено от него. А Пловдив дава възможност на хората да видят римски стадион, да си представят това, че е съществувал отдавна, че е живял, че се е променял. Имате свидетелства от славата на града през римско време, но с течение на времето, тези свидетелства са занемарени. Чак до сега. Днес например Стадионът изглежда много добре. Нужно е вие да го съхранявате. Ако вие не защитавате собствените си богатства, никой няма да го направи вместо вас. Трябва знаците от миналото да се разкриват, експонират и поддържат. И тук не става въпрос за пари. Не можете да се оправдавате с липса на пари. Първо, трябва да имате проект. Ако нямате, никога няма да намерите пари. Градът има голямо разнообразие от обекти, които си заслужават да бъдат видени. Имате античен Пловдив, имате много исторически елементи и наслагвания, имате хълмове. Много по-чист е от Рим. Ние нямаме римски театри. Има някои останки, но не и цялостна структура. Разберете, че за да видят хората римски стадион, трябва да дойдат до тук, не да отидат в Рим.
Какъв е коментарът ви за Епископската Базилика и нейните мозайки? Очевидно адмирирате премахването на пътя, за да бъде разкрита тя в цялост, тъй като казахте, че една Епископска Базилика е много по-важна, отколкото 1 км. асфалт.
Първо, аз не съм фанатик на тема стари камъни. Имам интерес към тези камъни, които имат история, защото така знам от къде идвам. Всичко е като едно дърво – то има листа и корени. И ако един ден отрежеш корените, вече няма да има листа. Корените на Пловдив са Античния театър, Римския стадион, Базиликата. Специалистите могат по-точно да кажат колко важни са те от историческа гледна точка. Сигурно е, че мозайките в Базиликата не са най-красивите в света, но са най-важните в България. Представете си колко хора е можело да влязат вътре в Базиликата, да стъпят върху мозайките й, и ще осъзнаете колко голям е бил градът тогава. И като си представим, че стадионът тогава е бил за 26 хиляди души… Отговорете си на въпроса колко съвременни стадиона в града има с такива обеми и ще придобиете ясна представа колко е бил голям и важен древният град. Чрез Базиликата виждаш миналото си, корените си, колко важен е градът ви. Важна е историческата информация, която Базиликата дава. Нейните мозайки са много важни за историята на християнството. Много са важни и за историята на града. Те разказват тази история. За античните хора. Как са живеели, как са се обличали, за изгубени видове животни, как са работили и още много. Много е приятно да бъдат анализирани. Сигурен съм, че с времето на други места в Пловдив ще откриете много мозайки при строителни дейности например. Това е очевидно. Реставрацията на Базиликата ще даде добър пример. Ако попаднете на мозайка, изграждайки път, намерете начин да я заобиколите. Не пестете пари, използвайте разума си. Уважавайте миналото. Следващите поколения ще са ви благодарни. Защото Пловдив може да стане градът на мозайките.
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
