Атанас Сахатчи монтира машините в сливенската фабрика на Добри Желязков
Конструира пушка, която реди откоси от 40 изстрела
Проектира невиждан дотогава параход
Владимир Балчев
Казват, че странният техничар дошъл от Враца през 1829 г. В малък дюкян до хра¬ма „Св. Марина" произвеждал часовници, които по нищо не се отличавали от европейските. Казвал се Атанас Сахатчи, но по-често го наричали Враджалията (т.е. врачанец). Бащиното му име не е запомнено, или по-скоро е останало неизвестно.
Прищълецът престоявал по някоя и друга година под тепетата, после тръгвал към непознати земи и държави. При едно от странстванията си някъде между 1841 – 1843 г. Атанас Сахатчи стигнал до Виена, където Атанас Йоанович от Враца бил отворил свое дагеротипно студио. Йованович поканил земляка си да остане известно време при него. Схватливият часовникар бързо овладял тайните на фотографията. Изглежда тук е изучавал и гравирането на букви, тъй като неговият учител Атанас Йоанович преди няколко години в Белград бил изработил матриците за отливането на всички кирилски букви в първата сръбска печатница. В записките си Константин Моравенов пише, че Враджалията не можел да пише, но „дълбаеше пе¬чати на български, турски и гръцки с най-хубави букви, които един от добрите краснописци може да напише”.
След завръщането си в Пловдив, Атанас Сахатчи се захванал да прави собстевна фотографска камера. Вероятно камерата била готова към 1845 – 1847 г. От това време са и първите снимки на пловдивчани. Едно наистина историческо събитие, което Константин Моравенов възприема откъм шеговитата му страна: „направил бе една машина, та ходехме и на шега ни вадеше портретите на джам, та се смеехме”.
Толкова много дарби дала природата на Атанас Сахатчи, че механикът се чу¬дел на коя да се отдаде. По едно време му хрумнало да изкове саби и ножове от дамаска сто¬мана. Направил едно ножче, което било същото като тези, които се произвеждат в Персия. Вместо да развие доходен бизнес, Враджалията за кратко се порадвал, а после се запалил по нова идея. Същото станало и с фотографията, а и с другите негови открития. Постоянно майсторял необичайни маши¬ни: устройства за предене, за въртене на кебап и ред други чудесии. Най-странна била пушката, която „хвърляла с вя¬тър" куршуми на откоси по 40 изстрела. Такова нещо нямало никъде по света и дълги години никой не се досещал как може да бъде направено. Мечтата на Сахатчията обаче била да построи невиждан параход. Отишъл при сарафите в Цариград, обяснил им замисъла си и богаташите веднага подскочили: били гото¬ви да му дадат колкото поиска, само никъде да не споменава, че той е откривателят. Атанас се дръпнал и избягал. Изобретения къща не хранят, проумял самоукият техник и се втурнал да събира билки и прави лекарства за най-тежките болести. „Ходеше по горите и пла-нините, – пише Константин Моравенов, – та събираше цветя, корени, цволчета, както и от полето, и покрай реките, изпитваше силата им.” Според мълвата, ус¬пял и там. Но пари не натрупал.
Трябва да е бил много известен Атанас Сахатчи, защото през 1834 г. лично Добри Желязков- Фабрикаджията го извикал в Сливен, за да монтира машините на първото индустриално предприятие в пределите на днешна България. Механикът не само се справил с монтажа, но и въвел някои подобрения. През 1849 г. Сахатчията бил потърсен от братята Гюмюшгердан, за да направи нова машина по образец на тази, която била доставена от Виена. Машината била предназначена за втората българска текстилна фабрика, изградена в подножието на Родопите при село Дермендере (сега Първенец). Запазен е гръцкият текст на договора от 10 октомври 1849 г. Подписан е от пловдивския майстор Атанас Милушев. Може да се предполага, че Милушев е фамилното или бащино име на Атанас Сахатчи, но може да става дума и за друг човек.
Времето е безпощадно към този самороден български откривател. Няма запазена негова снимка, няма стъклени плаки, няма фотографии с означение, че са заснети от Атанас Сахатчи. Няма ги старите машини в сливенската фабрика на Добри Желязков, от фабриката край село Първенец днес са останали само руини. С други думи никакъв знак за огромния талант на Атанас Враджалията…
И все пак такъв знак се появи. В броя на вестник „Пловдив” от 30 юли 1887 г. е поместена следната обява: „
Електрически часовник
Имам чест да известя на почитаемите господа европейски фабриканти, че имам новооткрита система електрически часовник, снабден с всичките му принадлежности.” Желаещите да произвеждат часовника , да се отнесат до бившия механик Д.Атанасов Враджалията”.
Грешка няма „Д.” е Димитър, първородният син на Атанас Сахатчи или още Враджалията. Не е измислица и електрическият часовник. Има официални документи, че този часовник е бил показан на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. При това бил показан в най-централната част на изложението – Държавния павилион, където е предоставено място и за няколко частни изложители. 
Мисля, че идва от Враца. На турски Враца е Ивраджа. Атанас се е подписвал Атанас Ивраджали, т.е. Врачанин.
Прякорът „Враджалията“ идва от „врач“ – лекар, хеким, билкар, знахар, баяч, а не от врачанец! 😀 Потвърждението идва и от сетнешното занимание на Атанас – по-старият му прякор е Сахатчията, а сетнешния е Враджалията.