Пловдив по пътя към модерния град

Едно виртуално пътуване от годините след Освобождението през няколко важни етапа, които и до днес определят облика на Града под тепетата

По време на Освобождението през 1878 г. Пловдив е ориенталски град с население от около 33 000 жители.  Улиците са криви, къщите – изградени безразборно и по-голямата част от населението е съсредоточено в частта около Трихълмието и площад Римски стадион (Джумаята).

За да преживее своята модернизация и постепенно да се превърне от типично за Османската империя ориенталско селище в индустриален център и културна столица на европейска България, Пловдив преминава през няколко много важни етапа, които и до днес определят облика му.

Градоустройствен план

Първият в България генерален градоустройствен план се прави в Стара Загора, тъй като градът почти напълно е опожарен. Затова и днес там има само прави и широки улици, а кварталите са правоъгълни. Следва столицата София, а през 1888г. възлагат изработването на първия кадастрален план на Пловдив на Шнитер. До 90-та година той го завършва, а после прави и генералния си регулационен план на града. На него дължим заслугата, че Пловдив придобива модерен вид след Освобождението, но в същото време успява и да запази облика си за разлика от София, Стара Загора и други сравнително големи градове по това време.

Наследството от този план, познато ни и днес, намираме в улиците на града между булевардите „Васил Априлов“, „Христо Ботев“, „Източен“ и непостроения „Северен“.

Изграждането на водопровод и канализация под тепетата

Следващата голяма стъпка към превръщането на Пловдив в европейски град е прокарването на първия водопровод от Родопите към града. За това най-голяма заслуга има Христо Дюкмеджиев, който по това време е кмет под тепетата и тегли заем, за да посигури средства за изграждането на мрежата.  Допреди това водата се е разнасяла по къщите в съдове със съмнителна хигиена.

Началото на водопровода се намирало по поречието на Тъмръшка река (Първенецка) и района на сегашното село Храбрино, а първоначално били изградени обществени чешми около парковете и в централните части на града.

По-късно делото на Дюкмеджиев се продължава от кмета Божидар Здравков, който се заема да реши проблема с питейната вода за целия град. Дотогава има само един водопровод, чиито резервоари при силни валежи избиват. Проблемът се решава с използването на подпочвените води под тепетата и изкопаването на кладенци, от които с електрически помпи се изпомпва вода.  По негово време започва и изграждането на канализацията в тогава вече почти сто хилядния Пловдив.

Превръщането на Пловдив в индустриален център

Пловдив става център на новата тютюнева индустрия. Първи Магърдич Томасян заменя ръчното рязане на тютюн с машина, задвижвана от бензинов двигател. Последват го фабриките „Железница” на Стаматов, „Слънце” на Никола Либенов, „Орел” на Ставридис и Мардас. За да се стигне през 20-те и 30-те години на ХХ в. до най-големия в страната промишлен квартал с повече от 30 склада и пет тютюневи фабрики. Повече от половината износ на тютюневи изделия вече излиза от Пловдив.

Впоследствие се развиват и редица други отрасли.  През 1893 г. Христо Сяров открива в Пловдив първата фабрика за тоалетни сапуни, Стефан Обрейков създава фабрика „Май” – за мастило и учебни пособия, през 1895 г. Антон Папазов основава първото българско предприятие за парфюмерийни изделия, през 1897 г. Павел Калпакчиев създава най-голямата за Южна България фабрика за тухли и керемиди, през 1909 г. се появява и първата българска привилегирована фабрика за консерви на Пантелей Генов с фабричната марка „Хубавата градинарка”.

Провеждането на Първо българско изложение

В младата българска държава, само 13 години след Освобождението и седем след Съединението, се ражда идеята за Първо българско изложение. Първо се ражда в кабинета на Стамболов, после започва и нейното осъществяване. България тогава е изостанала, има 80% селско население, почти никаква модернизация или наченки на обществен живот. Но това събитие изиграва съдбовна роля.

След като се решава изложението да се проведе в Пловдив, градът започва подготовка. Обособява се терен от 80 декара, заеман дотогава от запустели турски гробища, отчуждават се още десетина декара наоколо. Започва планировка и работа. Главен архитект на изложението е Хайнрих Майер, до него са инженерите Иван Несторов и Стефан Гешов. Концепцията е за парк с павилиони. Само за десет месеца са построени 35 павилиона, два ресторанта, сгради за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Успоредно се създава парковата среда – под ръководството на Люсиен Шевалас са засадени 264 десетгодишни дървета на 6 алеи, много цветя. Когато на 15 август 1892 година изложението се открива, хората не вярват на очите си.

167 922 души от България и чужбина са посетили изложението до закриването му в началото на ноември 1892-а.  Смята се, че с него се поставя началото на икономическия и културен подем на България

Построяване на нови архитектурни ансамбли

Значително влияние в промяната на архитектурния облик от османското Филибе към европейския Пловдив изиграва отново арх. Йосиф Шнитер, както и редица негови колеги чужденци. Тези европейски академично завършили архитекти пристигат в града от Австро-Унгария, Италия, Швейцария, Гърция и други държави, като носят със себе си актуалните в края на XIX век архитектурни стилове – богати на препратки към ренесансови, барокови или класически модели.

Някои от първите най-внушителни сгради са образователни – Хуманитарната мъжка гимназия, проектирана от арх. Монтани, Девическата гимназия – днес ГХГ-Пловдив, проект на арх. Шнитер или „Маразлията“, днес „Гео Милев“, по проект на гърка Димитри Андроникос. В последните години на века първите български архитекти, завършили в чужбина, започват да заместват чужденците и се появяват шедьоврите на Камен Петков, Лазар Нанчев и други. Около началото на новия век вече се усеща силното влияние на новия европейски стил – сецесиона – като подобни сгради се появяват в цялата страна, а към 20-те години се оформя и облика на Главната улица, каквато я познаваме до ден днешен.

Само за 70–80 години градът преживява времето на своята модернизация и в средата на ХХ век вече е стохиляден град с приложен градоустройствен план, водоснабдяване, канализация, изградена индустрия, построени нови архитектурни ансамбли в централната градска част. Пътят със сигурност не е бил лесен и целият процес среща доста голям отпор и редица трудности, но до голяма степен предопределя и начина, по който Пловдив изглежда и днес.