До Адата и назад с Бойко Борисов

Разходете се из джунглата в сърцето на града с Под тепето и Пловдив 2019

С пантофи на експедиция в дивотията на острова, който в момента се използва само за тоалетна и санитарна сеч

Да нагазиш в Амазонка с пантофи. Това направи част от екипа на фондация Пловдив 2019 заедно с Под тепето. Гмурнахме се в неотъпканите тайни на една джунгла в сърцето на града- остров Адата. С него, до голяма степен, са свързани мечтите ни за онзи Пловдив, който искаме да видим през 2019-та. В концепцията, с която спечелихме журито в конкурса за културна столица на Европа, тази съвършена и съвършено неизползваема даденост (повторението е умишлено), е описана като утопична островна държава без граници. Ако трябва да бъдем честни- и в момента тя е такава, но без утопията, а в съвършено гротескна реалност, в която освен граници, няма и хора, които да минават през тях. Всъщност бариерата е самата река, която брани територията по естествен начин и я съхранява почти напълно девствена от най- често свирепите приумици на съвремието. Малцина знаят, че достъпът до тази обетована земя е само един- през моста на Адата, а единици са тези, които са го ползвали. С днешна дата, да минеш по иначе прецизно изградените стълби, украсени дори с декоративни елементи, трябва да си с желязна нервна система, гумени ботуши и най-модерен противогаз. Тъй като там властва единствено повикът на природата- входът и съответно изходът към острова е нещо като градска тоалетна без никаква канализация. Там изходните елементи от човешкото тяло се трупат по стъпалата на стълбището и ферментират по онзи особено ароматен начин, който може да те повали само с едно вдишване. Е, членовете на нашата експедиция оцеляха с краткотрайни увреждания на сетивата и възприятията.

Концепцията

В концепцията на Пловдив в битката за културна столица на Европа е предвидено Адата да се превърне в островна държава без граници. Тези десетки декари абсолютно запустяла в момента дива лонгозна гора са в основата на проекта Река на въображението, който цели преобразяването на цялата река. В Апликацията Together Островът е автономно кътче със свое екозаконодателство, собствена валута и банкова система, своя инфраструктура, арт и еко полиция. До нея ще се стига с еко мостове, лодки и салове, но само ако гостенинът получи виза. Артистите, които ще се изявяват на тази площ, ще кандидатстват за временно гражданство. Островната държава ще има посланици, а Общността на нациите ще я свързва по река чрез плаваща сцена с другите точки от града.

Реалността

Реалността обаче е далеч от мечтите. Камари с отпадъци, лоши и вредни останки от човека във всичките им форми. Десетки жертви на ежедневната незаконна сеч, която нито някой контролира, нито има такива намерения.  Законът на джунглата вместо екозаконодателство. Вместо валута- ползвана тоалетна хартия, вместо банкова система- брадва. Тотална дивотия, а не инфраструктура. Нито еко, нито арт, нито обичайният вид полиция не е стъпвала там с десетилетия и вероятно не знае какъв е начинът за достъп. Гости на два крака има само неканени. Хора с нормални намерения към средата не припарват до нея. Царството владеят едри и дребни насекоми, знайни и незнайни. Сменят се аромати на природа и неприрода. А достъпът до реката, където трябва да има екомостове и салове е невъзможен, заради изоставените от незаконната сеч остатъци от дръвчета тук и там, запустялостта и липсата на отношение.  Единствената виза са стабилните нерви и сечиво под ръка за всеки случай- не знаеш какво или кой може да изскочи от храсталака.

Експедицията

В нагазването на непознатата земя се включиха артистичният директор на фондация Пловдив 2019 Валери Кьорлински ( той бе в ролята на гид, тъй като вече се е запознал със законите на джунглата в Адата), ефирните млади дами Стефка Цанева и Геника Байчева, които бяха две от основните остриета в битката ни за Културна столица на Европа, и моя милост, Иво Дернев. Стефка и Геника бяха градски дами в една бъдеща градска среда. Поне с такова намерение се отправиха към острова, тъй като нали идеята е Адата да бъде градска среда след пет години.  Умишлено бяха избрали тоалети от гардероба си, които са предвидени за улица, клуб или достъпен парк, а не като за корица на Нешънъл Джиографик. Тънехме в  удобство на по кафе в добре уредено заведение, спряхме колите на паркинга на Билла и поехме към Адата. Път трънлив и миризлив. Още с първите крачки по продължението на Марица Юг към Столипиново ни удари вонята и нелицеприятната гледка на незаконно сметище, образувано от жителите на същия този така колоритен квартал, който е част от стратегията ни за Културна столица на Европа.  За всеобща неизненада се оказва, че качването на моста от самия булевард си е вид самобичуване- стълбищата са основен нужник на преминаващите по продължението на столипиновската пътна артерия. Човек развива невероятна скорост по осеяни с миризми и кафеникави форми стъпала, установихме вкупом всички. Горе на моста- въздух, трафик, а в краката ни река и гора. Гората на Адата. Упражнението със скоростта по стъпалата се повтаря, но в по- бесен ритъм- положението на единствения подход към Острова е още по- осра… сериозно. Под моста- вонята продължава, мръсотията е на камари. Сушината около колоните на съоръжението очевидно е дом на не един и двама клетници, останали без покрив над главата си.

Оп, потънаха ми обувките, казват градските дами в един глас, нагазили в рохката земя на Адата. Тя крие тресавищни изненади- горния слой изглежда твърд и зелен, но подлъжеш ли се да стъпиш сигурно върху него- потъваш до над подметката. Но избор нямаш- там ли си, загазил си в пряк и преносен смисъл. Клони и храсталаци бият шамари, насекомите вампирясват, покрай шумовете в гората вампирясваш и ти, при това посред бял ден. Да се движиш по Адата е нужно поне мачете. Има една единствена пътечка, отъпкана от авторите на незаконната сеч в джунглата. А от мястото, до където е стигнала брадвата им, достъп нататък просто няма. Чуват се птици, насекоми, река някъде далеч. Но тя е недостижима.

Ммм, мирише прекрасно, казва Геника и подушва стръкче от земята. После докосва дива коприва… Всъщност- Адата наистина е изключително място, но му трябва и изключителна намеса. Конкретни идеи за такава има. С тях ще ви запознаем детайлно утре. Става въпрос за еко проект за социализация на острова, който не засяга средата по никакъв начин, а просто имплантира в нея живот. За да се стигне до реализирането на идеите обаче трябва да се измине дълъг път, който всъщност в един момент може да се окаже и задънена улица. Собствеността на този зелен рай във водната артерия на Пловдив е разпределена на пет. Четирима частни собственици притежават парцели там, петият е държавен. В момента вървят дела между притежателите на един от терените и държавата. Става въпрос за наследниците на Константин Хаджикалчев, прочутият търговец, политик и дарител, един от най-богатите българи преди Втората световна война. Казусът бе решен от няколко съдебни инстанции в тяхна полза, но предстои финална битка на висша такава. От решението на Темида до голяма степен зависи и бъдещето на Адата.

Бойко Борисов

Всичките прибежки и припълзявания се повтарят на излизане от Адата. От девствената джунгла, през камарите с боклуци, ароматите и цветовете по стълбищата и въздуха след тях на самия мост. А там… там спираме такси на четири колела и четири крака. Усмихнат до ушите жител на Столипиново джътка с каруцата си по моста, натоварена с така необходимото за всяко домакинство в една Културна столица на Европа сено. На вдигнатия знак за стоп на Геника симпатягата дърпа юздите, кончето забива копита в асфалта и изостря сетива. Ще ни откараш ли, пита дамата с окаляни обувки тип пантофи. Мятай се. В махалата ли искаш, щото към центъра не пускат, разправя от „каретата” си веселякът. Въпреки че правят компромиси понякога- конят се казва Бойко Борисов, много е добър, яде квото му дадеш и тегли здраво талигата, вмята ромът. Бойко потегля и дръпва каруцата без Геника на борда й. Тя няма време за махалата, защото трябва да се върне на компютъра за поредна кореспонденция с партньори от апликацията на Пловдив за Културна столица на Европа. И заедно със Стефка, Валери и нашия екип да помечтае за Адата, такава, каквато трябва да бъде, а не каквато е.