Изключително ценна камерна изложба с творби на братята Асен и Илия Пейкови е подредена в залата на Балабановата къща до 20-и август в рамките на фестивала „Лято в Стария град”. Творбите – живопис и скулптура, са изключително важни за българското изкуство, защото са на артисти, утвърдени и с място в световното изкуство, но непознати за широката публика у нас.
„Тази камерна изложба има важно място в културния живот. И двамата автори не са сред нас. Единият се установява в Европа доста преди Втората световна война, а другият малко преди края ѝ. Живеят в Италия, работят там така че, ги знаят хората, които се занимават с изкуство – особено що се отнася до Асен Пейков. Трябва да подчертаем, че е един от може би най-големите скулптори на 20. век въобще в света.
Да ти възложат да направиш паметник на Леонардо да Винчи и то за летище Фиумичино в Рим, това значи, че е безкрайно оценен като автор”, разказва художникът и дългогодишен уредник в Градската художествена галерия Вихра Григорова и допълва, че именно тази статуя посреща всеки, които идва в Рим – статуя на най-светлия ум на човечеството – Леонардо да Винчи.
В изложбата са показани пластики на Асен Пейков, които са много интересни и доста различни. Явно отразяват няколко творчески периода на художника, различни негови търсения.
„Първата фигура е с интересен надпис, който не се разчита изцяло, но става ясно, че е посветена на някого. Когато я погледнете, веднага ще се сетите за паметниците на нашите възрожденски дейци от следосвобожденския период. Излъчва стабилност, внушителност. Следващата е на концлагерист, с целия анатомично правилен начин на отслабването. Красива е и пластиката с двете вплетени една в друга фигури, които отпращат към влиянието на Роден сякаш”, разказва за пластичното изкуство на Асен Пейков Вихра Григорова.
Тя допълва, че скулпторите са най-близо до онзи творец с голяма буква, който сътворява мъжа и жената от кал. Той събира и създава от нищото. Претворява съвършенство, което е недостижимо за артистите, които създават живопис и графика.
„Скулпторите са изключително надарени с много особено пространстено мислене и за нас е просто чест, че такъв човек имаме като Асен Пейков. И то такъв, който като спомене името му, имаме повод за гордост, че е наш сънародник”, казва още Вихра Григорова.
Тя е категорична, че за да му бъде поверено да създаде паметника на да Винчи, значи Пейков е бил достатъчно оценен в Италия. Той заминава, след като завършва Академията при Андрей Николов със специалност „Скулптура”. След това животът му продължава в Италия.
Изложбата е изключително важна, защото е рядък шанс на публиката да се срещне с творбите на големи артисти, които оставят своята световна диря, но не са представени със свои произведения във фондовете на българските галерии и музеи.
„Тази изложба има важна мисия, защото запълва информационните празнини за хора, които са светли личности за нашето общество, за нашия национален ген. Те трябва да се запълват и кой, ако не ние, кога, ако не сега”, казва още Вихра Григорова.
В изложбата са показани и картини на Илия Пейков, когото определят като основоположник на космическата живопис.
„В една от картините му е нарисувал изригването на вулкан. А детайлите от мрежата, с която са изобразени напукванията, са много интересни. Тези пукнатини – кракелюра, обикновено се получават при картини някъде около 150 години от създаването им. Той им е помогнал, като е нанасял по-мазна основа, а следващият слой е по-постен. Това е търсен ефект. Другите картини изобразяват прииждаща буря, каквито можеш да видиш в небето и в Португалия, и в Гърция, или над Пловдив, както и една сякаш извадена от микроскоп картина с детайли, които човешкото око не може да обеме”, разказва Вихра Григорова.
Изложбата с творби на Асен и Илия Пейкови може да бъде видяна до 20. август в Балабановата къща.
Пак там, но на 3. август, от 18 часа, е откриването на друга изключително ценна изложба с творби на Гошка Дацов (1884-1917 г.).
Гошка Дацов е изключителен български живописец, един от първите художници символисти в България. Той завършва Художествена академия в Рим, после пътува из Франция и Белгия. През 1914 г. се завръща в родината. По време на Първата световна война е мобилизиран като военен художник към Четвърта дивизия. До смъртта си на македонския фронт през 1917 г. оставя над 300 скици с молив и 20 картини от фронта, сред които по-известно е платното „Разрушеният мост при Княжевац“.
Освен батална живопис, Дацов оставя и множество колоритни пейзажи, фигурални композиции, актове и натюрморти с цветя.
Фестивалът „Лято в Стария град” се реализира от агенция „Антракт” с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Форумът е част от Културния календар на Пловдив за 2024 г.
