Когато става дума за архитектурен резерват, човек някак си очаква, че сградите и изкуството в него ще се пазят. Мозайките и сграфитото, украсяващи Стария град на Пловдив, са неделима част от неговия чар и от забележителностите в района. Наследство от големите монументалисти, творили преди няколко десетилетия. За съжаление, съдбата на някои от тях хич не е завидна.
„Захарий Зограф“ от Димитър Киров, намиращ се на фасадата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуства, продължава да чака своята реставрация, след като през 2022 година буря разруши немалка част от монументалната творба. През 2023-та година екип реставратори аварийно укрепи сграфитото, за да запази частта, която не беше разрушена. И оттогава – нищо. Повече от две години чакане.
Голям клон на черницата до входа на Стария град, откъм подлеза на бул. „Цар Борис III Обединител“, заплашително приближава сграфитото от Ди Киро, което се намира там. „Кончетата“, както произведението е известно сред пловдивчани, беше реставрирано преди няколко години, а сега е почти скрито зад листата.
Припомняме, че черницата беше поразена от гръм този април. Интересно съоръжение придържа част от клоните.
В незавидно състояние е и сграфитото на Иван Кирков, което се намира на калкана на една от къщите на върха на Небет тепе. Още по време на общественото обсъждане на проекта за социализация на Небет тепе бяха изразени притеснения за съдбата му. През изминалите месеци по него бяха подпирани инструменти, ел. табла и пр. Разрухата е видна и днес – надничайки над новопостроената стена на комплекса.
Реставрацията на Небет тепе руши сграфито на Иван Кирков
