„Старият Пловдив“ показва непознати регулационни планове отпреди повече от век
Вижте чертежите като изкуство, памет и архив
Регулационен чертеж на Йосиф Шнитер разкрива ранна визия за улица №66 и озеленяване на тепето в Стария Пловдив
В сърцето на Пловдив, в изложбените пространствата на Балабановата къща в Стария град, е подредена уникална изложба, която буквално разгръща историята на града върху инженерна хартия, паус и архивни копия.
Експозицията, която бе открита в четвъртък вечерта, представя неизвестни и малко показвани регулационни планове, създавани между началото на XX век и 70-те години, като най-старите датират от 1907 г.
Изложбата е резултат от дългогодишна архивна и дигитализационна работа, обхванала десетки хиляди единици документация, съхранявани в системата на Общински институт „Старинен Пловдив“. Екипът, подготвял експозицията месеци наред, описа този процес като своеобразна „реставрация на паметта“ – пренасяне на технически документи от забрава към публично пространство.
Куратор на експозицията е д-р Станислав Станев, а в подготовката участват реставратори, архивисти и дизайнери от екипа на института.
20 чертежа и една разписка: как е работил градът върху хартия
В експозицията са показани общо 20 чертежа и една разписка, които проследяват развитието на градоустройствените планове през различни периоди. Част от експонатите са в оригинални рамки, други са представени в по-голям формат, включително внушителни чертежи с размери до 183 на 140 см.
Сред най-интересните експонати са и два впечатляващи по размер чертежа, включително един, посветен на Небет тепе, с размери 183 на 104 сантиметра.
На следващия линк може да видите кратко видео, в което ви показваме един от най-внушителните експонати в новата изложба на Старият Пловдив – регулационен план на Небет тепе от 1910 година. Чертеж с впечатляващ размер 106 на 106 сантиметра, подписан от Йосиф Шнитер, който разкрива как в началото на XX век е мислен преходът между стария квартал и новата градска структура – ТУК.
Организаторите подчертават, че изложбата е създадена така, че посетителят да може да я разглежда самостоятелно – като своеобразна „разходка из архив“, в която всяка зала разказва различен пласт от градската история.
Чертежите като документ и като изкуство
Един от основните акценти в откриващите думи е двойната природа на тези материали – те са едновременно технически документи и визуални обекти с висока естетическа стойност.
Според участниците в проекта, много от плановете са създавани ръчно – с молив, туш и внимателно изрисувани детайли, включително архитектурни елементи като керемиди, фасади и улични структури. Това превръща регулационните планове в нещо повече от административни документи – те се възприемат като „картини на града“.
Архив, който работи като жив организъм
Особено внимание в изложбата е отделено на начина, по който тези планове са били създавани и използвани: измерване на квартали, изчертаване от кондуктори и техници, съгласуване с градски инженери, печати и административни процедури.
Документите са пътували между служби, сгъвали са се, съхранявали са се в папки и отново са се разгръщали при нужда – жив процес, който показва как градът е бил „управляван на хартия“.
Един от любопитните моменти, посочен в изложбата, е ролята на кондуктори като Стайков, чиито имена се появяват в ранните планове, както и последващите копия, изработвани в по-късни години, включително през 70-те.
Между архитектура, история и дигитализация
Екипът зад проекта споделя, че дигитализацията на архива е позволила да бъдат обработени десетки хиляди документа. Това отваря нов поглед към градската история – не само като списък от сгради и улици, а като процес на мислене, проектиране и колективна работа.
В изказванията по време на откриването ясно се откроява идеята, че тези чертежи не са просто технически средства, а свидетелства за отношение към града – за внимание към детайла, към имената, към хората и към самата идея за пространство.
Потенциал за пътуваща изложба
Организаторите не изключват възможността изложбата да се превърне в пътуваща експозиция, която да бъде показвана и извън Пловдив, като част от по-широк разговор за градската памет и архитектурното наследство.
С изложбата на редки регулационни планове на квартали в Стария град Общински институт „Старинен Пловдив“ отбелязва 70 години от създаването на архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Експозицията „Стари планове на Стария град на Пловдив“. Тя ще остане в Балабановата къща до 20 август 2026 г., а входът за посетители е свободен.
Още по темата може да прочетете ТУК.
