Позлатиха машина за е-билети в Пловдив, която така и не заработи

„Златният билет“ се оказа герила акция на Седмицата на съвременното изкуство, посветена тази година на „Бъг в реалността“

На една от най-големите и натоварени спирки на градския транспорт в Пловдив днес се появи нещо, което трудно може да остане незабелязано – машина за продажба на електронни билети, позлатена на три от страните си.

Съоръжението е от онези машини, които трябваше да бъдат част от модерния електронен транспорт на Пловдив, но така и не се превърнаха в работеща част от ежедневието на пътниците. Днес една от тях вече е златна.

И мястото не е случайно – машината е на спирката на площад „Съединение“, където всекидневно преминават и чакат огромен брой пътници.

Кой е авторът на акцията?

Първоначално не беше ясно. Сред хората на спирката веднага тръгнаха предположения, че някой от хилядите пловдивчани, които от години имат какво да кажат за градския транспорт, е решил да остави свой коментар в градската среда.

„Под тепето“ обаче, познавайки добре пловдивската художествена сцена и арт средите, се насочи към художника Емил Миразчиев и фондация „Art to Day“ . И попаднахме точно на следата.

Оказа се, че златната машина е герила акция на Севдалина Кочевска, с която започва тазгодишната Седмица на съвременното изкуство. Името на акцията е достатъчно красноречиво – „Златният билет“.

„Седмица на съвременното изкуство“ стартира на 3 септември, а темата тази година е „Бъг в реалността“.

И какъв по-буквален „бъг“ в реалността от машина за е-билети, предназначена да модернизира градския транспорт, но превърнала се в един от видимите символи на система, която пловдивчани така и не получиха в обещания ѝ вид?

Самият Миразчиев разказа пред „Под тепето“, че докато са подготвяли инсталацията, са направили първа проба още по време на рокфеста през юли – в понеделник, в час пик.

Реакциите на чакащите били повече от красноречиви. Хората на спирката приемали акцията като гражданска позиция и я посрещнали с множество положителни отзиви.

Така една машина, която години наред стои като ненужен предмет в градската инфраструктура, за кратко получава нов живот – и то в златно.

Иронията е почти готова сама: машината за билет, който никога не можеше да бъде купен, вече изглежда като машина за злато.

А „Златният билет“ всъщност е само началото на тазгодишната Седмица на съвременното изкуство, която ще постави под общата тема „Бъг в реалността“ въпроси за моментите, в които абсурдното започва да изглежда напълно нормално.

В случая с пловдивския градски транспорт границата между изкуство и реалност изглежда особено тънка.