Снимки: Георги Вачев
„ Надявам се спектакълът „Солунските съзаклятници” на нашия театър да е новината на 5 декември, а не връчването на мандата на първата политическа сила”. Това си пожела актьорът на пловдивската Драма Алексей Кожухаров, който тази вечер заедно с колегите си от трупата на храма на Мелпомена ще излязат на голямата сцена, за да играят премиерно представлението по пиесата на Георги Данаилов. Пиеса, която по думите на директора на театъра Кръстю Кръстев, е толкова актуална днес.
Представлението възкресява неистовия характер на българската епоха в началото на 20 век и разказва за Солунските бомбени атентати, извършени в периода 15 – 17 април стар стил (нов стил – 28, 29 и 30 април) 1903 година в Солун. Целта им е да предизвикат намесата на европейските държави за подобряване положението на още поробените българи в Македония и Одринско.
В анонса на пловдивския театър пише, че „Солунските съзаклятници” е за младите сърца на постоянната българска революция, която изяжда своите деца, преди да е започнала. За трагичното им умение да умират, преди да се научат да живеят. За опиянението им от смъртта като единствено възможен и приемлив изход към свободата. За неумението на всички нас да мислим свободата и живота в едно. спектакъл за неистовите млади сърца като бурета с барут. За гърлата, в които има само хрип и само вой към небесата. За младия ум, потресен от непоправимата паянтова сграда на света. За опита несправедливото човешко общежитие да бъде поправено с тротил.
„С поставянето на „Солунските съзаклятници” отново правим това, което театърът трябва да прави- да е лаборатория за обществен смисъл”, подчерта пред журналисти на пресконференция в навечерието на премиерата Кръстю Кръстев.
Режисьор на спектакъла е Стайко Мурджев, който призна, че това е една от най-трудните пиеси, с които някога се е сблъсквал.
„ Сложна е като морал, а не като драматургия. Гениална е. Привлече ме с тази неистова жажда за смърт от хора, които са призвани за живот. Тя дава отговор на въпроса как времето променя статуса на едно геройство и го прави престъпление. И как после с времето престъплението отново се превръща в геройство. И така до безкрай. Със смяната на епохите и течението на времето статусът на атентатите в Солун се променя. Ние не даваме отговор на въпроса защо това се случва, тъй като не го знаем. Никой не го знае. Затова и този спектакъл хвърля ръкавица към личния морал на всеки един от нас. Текстът на Данаилов е драматургичен паметник, който трябва да бъде издиган завинаги. Той е бляскаво постижение на изкуството”, подчерта Стайко Мурджев.
„ Пиесата и спектакълът не са еднозначни. Тези хора са и грешници, и светци. Нека всеки сам прецени какви са, защото ние не можем да кажем”, подкрепи го един от ветераните в трупата на театъра- актьорът Симеон Алексиев.
„ Този текст е важен в момента, защото имаме нужда от бунт и революция. Този текст ни напомня за това”, каза на свой ред младият му колега Константин Еленков.
„ Актьорите сме хора в неравностойно положение , тъй като нито избираме текстовете, по които да работим, нито режисьорите, с които работим. Когато обаче бъдем провокирани от текст и режисьор, се получава истински празник, както е със „Солунските съзаклятници””, заяви актрисата Елена Кабасакалова.
Колежката и Маргита Гошева допълни, че текстът на Георги Данаилов изисква от всеки един от артистите в „Солунските съзаклятници” да открие допирната точка между себе си като творец, и себе си като човешко същество. Сенографията на спектакъла е на Никола Налбантов, хореографията на танците е дело на Станислав Генадиев, а музиката – на Петър Дундаков. Песните към спектакъла са на Стайко Мурджев. Актьори в представлението са: Стилиян Стоянов, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Константин Еленков, Красимир Василев, Димитър Банчев, Патриция Пъндева, Венелин Методиев, Борис Кръстев, Маргита Гошева, Климентина Фърцова, Мариана Йотова, Ивайло Христов, Мартин Раков, Симеон Алексиев, Павел Сапунджиев, Златко Шарков.
