Ограничават достъпа на Небет тепе до края на другата година

Достъпът до Небет тепе ще бъде ограничен до края на другата година, заради стартиралите дейности по консервация, реставрация и социализация. Тези дни обектът ще бъде ограден от строителни огради, а пловдивчани и гостите на града няма да бъдат допускани заради СМР-ата. „Няма как, това е строителен обект“, обясни ръководителят на проекта инж. Таня Петкова.

На пресконференция по повод старта на „По крепостните стени на Филипопол“ съобщиха, че срокът на изпълнение на Небет Тепе и подходите към него, и Източна порта е 540 дни.

Паралелно със строителните работи и на двата големи обекти ще върви археологическо наблюдение. София Христева, която ръководи проучванията на Небет тепе в последните години, ще бъде на място с екипа си, като предстои да бъде уточнено откъде точно ще започнат строително-монтажните работи. Първо обектът ще бъде разчистен от храсти и саморасляци. За да влиза строителна техника е предвиди демонтиране на част от оградата към Небет тепе, в съседството с галерия Червеното пони.

„Всичко на този изключителен обект ще бъде грижливо запечатано. Предвидени са минимални прибавяния на места с добавяне на всички всички паднали и разпилени из обекта каменни блокове. Ще съборим бетонния кожух в северната част. Има оголени зидове- там за укрепване ще излеем деликатно бетон в основите, подходът е приемлив. Ще реставрираме стъпалата, площадките и подземното преминаване- тунелът от север. Ще има общо три площадки за наблюдение“, обясни проектантът на Небет тепе арх. Румяна Пройкова.

Сред края на дейностите към реставрираното и социализирано Небет тепе ще има два хора- от север и от юг. Ще има тоалетни и помощна сграда, голяма информационна табела. Отделните важни елементи от крепостните стени ще бъдат маркирани с елегантни стъклени информационни табели, като тези на Форум Север.

Арх. Пройкова посочи като основен проблем в реализиране на проекта фактът, че част от крепостната стена и кулата в западната част на цитаделата са извън регулациите на парцела и попадат в имота на Арменското настоятелство. За да се реставрират тези петна общината трябва да води преговори с организацията.

Не пресконференцията бе повдигнат въпроса за вчерашната нелицеприятна гледка с купчините боклук около кошчетата за смет. Според археологът София Христева.

„Въпросът е в отношението на хората, пазенето и контролът. Затова аз държа там да има ограда. Защото гражданинът и туристът не пазят. Ако не ограда, наложително е да има жива охрана, денонощно. Защото ще реставрираме Небет тепе, ще му се радваме, и ако не се пази след няколко години пак ще изглежда така, както изглежда днес“, заяви тя.

Ръководителят на проекта Таня Петкова подчерта, че по проекта ограда е предвидена, но достъпът на хора няма да е ограничен. „Ще има охрана, не можем да си позволим безхаберие“, каза инж. Петкова.

„Това бижу дочака своя момент, за да блесне„, заяви по повод старта на дейностите на Източната порта арх. Наталия Христова от екипа на арх. Галина Пировска. Проектът предвижда възстановяване на част от колонадата със същедствуващите на място автентични мраморни елементи, консервация и реставрация на стилобатът, крепостната стена на Марк Аврелий, широкият римски път и помещенията от двете му страни. Ще има два входа и рампа за инвадили. Предвиденият за Източната порта информационен център ще бъде направен в по-късен етап, тъй като не е част от проекта.