Как още през 1938 г. влакът София – Пловдив стигал за 2 ч и 20 мин?

Днес всеки път, когато закъснее влакът между София и Пловдив, неизменно се чуват шеги, че преди е било по-бързо. Оказва се, че това не е просто носталгия. Още през 1938 г. по линията между двата града се движел експрес, който изминавал разстоянието само за 2 часа и 20 минути – време, което десетилетия наред остава трудно достижимо

Историята започва в края на 1937 година, когато правителството планира връзка от София до пристанището в Лом, откъдето експресен параход трябвало да осигурява връзка с Виена. Процедурата по доставката на новата дизелова мотриса се забавя и тя пристига едва през 1938 година. Междувременно проектът за линията до Лом е изоставен, затова новият влак е пренасочен към маршрута София – Пловдив, където скоро поставя рекордното за времето си постижение – 2 часа и 20 минути.

Няколко години по-късно движението е прекъснато след инцидент край днешната гара Септември. Линията е възстановена през 1942 г. и с известни паузи продължава да функционира до 1950 г. След 1950 г. експресът е спрян. Според историческите сведения една от причините е стремежът на новата социалистическа власт да премахне услугите, възприемани като луксозни и достъпни предимно за по-заможните пътници. Така развитието на бързото железопътно движение между София и Пловдив е прекъснато за десетилетия.

Самата мотриса FIAT е с луксозни седалки и оборудвана с кухня, бюфет, специални масички, тоалетни и др. екстри. Имало е първа и втора класа. Влакът достигал 135 км/ч., а линията се наричала Тракия Експрес.

Първият влак е пуснат за движение на 1 септември 1938 година. Цените са били същите, като на бързия влак с добавка за запазено място, като изрично се упоменава, че няма да се продават повече билети от седящите места, съобщава пловдивската преса. Според първоначалното разписание влакът от София е тръгвал в 12 часа по обяд и е пристигал в Пловдив в 14:56. В обратна посока е тръгвал в 20:15 от Пловдив и е пристигал в София в 23:18. Спирал е в Пазарджик, Сараньово (днешният Септември) и Костенец. В следващите курсове скоростта е повишена и курсът е вземан не за 3 часа, а за 2 часа и 20 минути. По същото време пътническият влак е пътувал около 4 часа и половина.

Дори и сега, няколко десетилетия по-късно, историята на „Тракия Експрес“ продължава да буди любопитство – не само заради впечатляващата скорост, а и като доказателство, че модерното железопътно пътуване в България има много по-дълбоки корени, отколкото често си представяме.