Как една млада жена от Днепропетровск съумя да изгради такава империя на доброто в Пловдив

Актуално Гласове Градът Живот Новини Под ножа
Наталия Елис

Източник: DW

Автор: Веселина Божилова

„Тези дни съм горда, че Пловдив създаде свой модел за помощ на изпадналите в беда жени и деца от Украйна и устоява. Горда съм, че една млада жена от Днепропетровск/ родното място на дядо ми впрочем/, съумя да изгради такава империя на доброто. Наталия Еллис, благодаря ти, че ми даде възможност да се докосна до твоя свят. Благодаря ти, че пое върху раменете си организацията на това приключение и ще го доведеш до успешен финал, сигурна съм. Наталия живее в Пловдив от седем години, има успешен бизнес, дори не само един, но е живият мотор на тази организация. Тя и хората около нея- и украинци, и молдованци, и бесарабски българи и просто пловдивчани, правят немислимото- преобразяват една изостанала болнична сграда в дом. Похвала и за сплотеността на местните власти, те помогнаха и помагат. Поклон и на всички фирми, които осигуряват материалите за ремонта и снабдяват с уреди. Поклон на всички пловдивчани, които дариха мебели, дрехи, обувки, пари. В Белодробна болница идват хора, които искат да работят и ще работят. Не туристи. Това го казва Наталия и с това преобръща целия модел. Освен възстановяването на Белодробна болница, има два детски центъра за украинчета. С помощта на БЧК ще се осигури учителка по български език за жените. Фондацията издаде разговорник на двата езика за по-бърза адаптация. Първите настанени в Белодробна са жени с малки деца. Те помагат и в ремонта. Чудо е да видиш как на единия ден отварят боядисана, но прашна и празна стая, а когато на другата сутрин отвориш същата врата, да видиш дом. Смятам, че Пловдив, който вплете в историята си драмите на тракийските бежанци и на арменците, продължава ей така прагматично, ефикасно и тихо да заплита в бъдещата си история и тази човешка трагедия“.

Това написа във Фейсбук нашата колежка Веселина Божилова. Днес, в DW излезе материалът й по темата „Украински бежанци не приемаме“. Защо в Пловдив е по-различно. 

Публикуваме текстът часове, след като Здравко Димитров, на нарочна пресконференция за отварянето на Белодробна за бягащи от ужаса на войната украински майки и техните деца, си позволи да влезе в политическа вербална атака срещу областния управител Йордан Иванов. Нещо толкова излишно и пошло на фона на съдбите на тези жени, принудени да търсят убежище под покрива на бившата „Кудоглу“. И на фона на всичките усилия, които и общината, и най-вече Наталия Елис вложи в това, да се превърне неработещата от 2015г. Белодробна болница в нормален временен дом за изгубилите свой. Неслучайно самата Наталия напусна пресконференцията в мига, в който Димитров взе да говори за политика и умишлено създаде политическа крамола на местно ниво. След това украинката, която „изгради империя на доброто“ в Пловдив, излезе с пост във Фейсбук, за да каже „Избягахме от една война, за да влезем в друга“ на перфектен български, и като правоговор, и като правопис.

Ето и целият материал на DW на Веселина Божилова:

Две големи бежански вълни са белязали Пловдив през миналия век. Хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 година създават най-големия в момента квартал – Кючук Париж. Две години след тях тук идват арменците, подгонени от геноцида в Турция. Те пък създават редица успешни бизнеси и естествено се вплитат в историята на града. Днес войната в Украйна и украинските бежанци – предимно жени с деца, съставляват новата вълна чужденци, които търсят закрила в България.

Отношението на обществото ни, разделено на русофили и русофоби, непоследователната или изобщо липсваща политика на правителството спрямо тях, бедността на нашия живот – всичко това създаде две коренно противоположни гледни точки към украинците. От искрена помощ и саможертвена подкрепа, демонстрирана от хиляди доброволци, до омразни клетви и обиди, съпровождащи всяка публикация на тази тема в социалните мрежи.

Защо в Пловдив е по-различно?

Защо в момента Пловдив се очертава пак различен от останалата част на страната? Защо бежанците идват и остават тук не като туристи на чужда издръжка, а като хора, които са се организирали и с малко помощ ще се справят сами с връхлетялата ги беда? Един от най- важните елементи на отговора се крие зад името на Наталия Еллис.

Наталия Еллис е украинка, омъжена за българо-украинец. Голяма част от живота си е живяла в родния си Днепропетровск в Украйна. Преди седем години се местят за постоянно в Пловдив. Тя е от оня малък процент хора, родени за лидери и дарени с неизчерпаема енергия и ясни морални принципи. Още в първите дни след фаталния 24 февруари тя се залавя за работа. Намерението ѝ на пръв път звучало абсурдно: доброволци да преобразят зарязаната от седем години сграда на бившата белодробна болница в Пловдив и да я превърнат в център за временно настаняване на украински бежанци. Работата им започва в началото на март, а от 31 май там вече са настанени девет души – жени и малки деца. Белодробната болница нито е луксозен хотел, нито дори почивна база. Това е едно предизвикателство за хора, които не се страхуват от работа и имат потенциал да обърнат лошата съдба. И да превърнат сградата в свой дом.

Философията на Наталия

„Моята философия е проста – помагам само на хора, които искат да работят, търсят работа и вече работят. Не приемам, че настанените на първа линия по морето в луксозни хотели, които имаха три месеца, за да научат езика, да намерят възможности за работа и да се социализират, а вместо това нищо не направиха. Който иска да работи, да заповяда при нас, ще му помогнем да си намери работно място, ще го подкрепяме и след това, но нека той основно вземе нещата в ръцете си. Освен другото, работата е и терапия. Когато човек бездейства, го връхлитат депресия и черни мисли. Работата намалява този стрес от войната“, казва Наталия.

За разлика от атрактивното Черноморие, в Пловдив малко хотели заявиха места за украински бежанци. Само в един от тях, иначе малък бутиков хотел в центъра на града, се събра по-голяма група от 60 души. В последните дни преди края на финансиращата програма Наталия ги навести, за да им обясни какви са условията в бившата белодробна болница. В крайна сметка оттам в болницата се преместиха една самотна майка с бебе на 4 месеца, две сестри с четири деца и една майка и дъщеря с две малки деца. Останалите решиха да се върнат в Украйна.

Деца на бежанци в преустроената Белодробна болница в Пловдив Деца на бежанци в преустроената Белодробна болница в Пловдив

„Пловдив е уникален град, никъде другаде няма такова единодействие на община, общински предприятия и БЧК по темата за украинските бежанци“, казва Наталия Еллис. И наистина, освен доброволците, които продължават да работят, през всички тези три месеца болницата е и работно място на хора от „Паркове и градини“, „Жилфонд“, „Чистота“. Почти всички материала за ремонта са дарение от пловдивски фирми, оттам идват и големи електроуреди, матраци, детски легла.

Каква помощ се оказва

Двайсет стаи вече са готови да приемат семейства. Не е като луксозен хотел, наистина. Стаята на Оксана, която се настанява там с четиримесечното си бебе на 31 май, е боядисана, дограмата е сменена, има мрежа срещу комари, подът е с ламинат. Обзавеждането е на принципа „импровизация“, мебелите са дарение от пловдивчани. Животът на Оксана рязко се е преобърнал, но тя остава активна. Била е преподавател по спорт в университет, но втората ѝ специалност е физиотерапевт. Фондацията на Наталия Еллис е издирила и намерила масажен стол, така че тя може да си работи и с бебето.

„Помагаме на хора, които са по-богати от нас и демонстрират презрение“, се твърди в социалните мрежи. И в много случаи това е вярно. Дали сред самите украинци има такива настроения? „Ресторантите по морето са пълни с наши хора, които имат пари“- казва Наталия. „И в Пловдив дойдоха някои много богати хора, познавам ги. Но те всяка седмица носят хранителни продукти в пунктовете ни за по-бедните си сънародници. Не остават настрани. Голямата грешка на държавата е, че още в самото начало не раздели хората на такива, които могат сами да се издържат и търсят в България само мирно небе, и другите, които нямат тази възможност.

Закуска в новия дом в Пловдив Закуска в новия дом в Пловдив

На втората група трябваше да се помогне да научат езика, да се социализират, да намерят училища и детски градини, да си потърсят работа. Това по морето не се случи. Трябваше да се разделят и на здрави и болни – има хора, които няма как да оцелеят в изолирани условия като планински бази, те имат нужда от реална медицинска помощ. Може би тях трябваше да изпратят в Пловдив, където има много болници и медици от всички специалности. И това не стана. Ние помагаме тези дни на семейство незрящи хора, удивителна е подкрепата на пловдивчани точно в такива конкретни каузи. Веднага дойдоха парични помощи, както и за двете майки с по пет деца, които представихме. Който действително заслужава, получава помощ от нас. Но туристи не приемаме. Те ще се оправят и без нас“, казва Наталия.

„Тези, които решиха да се върнат, рискуват живота на децата си“

Наталия Еллис казва, че пет хиляди украинци вече работят на територията на Пловдив и областта: „Когато се съберат две майки с по четири-пет деца и се разберат да работят в различни смени, така че децата никога да не са сами, нещата потръгват. И ако не им стигат заплатите, защото и това е факт, ние подпомагаме с по 200-300 лева в зависимост от случая. А тези, които решиха да се върнат, защото тук не ги устройва, така и не потърсиха работа, и сега според мен рискуват живота на децата си. Ако мислиш за децата си, ще останеш тук. Тази война няма да свърши скоро, вижте Сирия. Според мен още поне пет години хората ще трябва да търсят друго решение.“

Наталия разказва още, че за децата на работещите майки общината е отпуснала две празни бази, които доброволците са превърнали в детски центрове. Храната там се осигурява от фондацията на Наталия, а за настанените в старата белодробна болница се грижи общината чрез програмата „Топъл обяд“. Режийните на сградата – ток, вода и парно – също се поемат от общината. Срокът на престой в бившата болница е до три месеца, после се очаква хората да са си намерили работа и да са наели квартири. Защото се очакват следващите.

Уникалният социален експеримент в бившата Белодробна болница в Пловдив продължава. Някак встрани от бурните пристрастия „за“ и „против“ – делово, прагматично и с много голяма грижа за изпадналите в беда.

Споделете ни във:

6 thoughts on “Как една млада жена от Днепропетровск съумя да изгради такава империя на доброто в Пловдив

  1. На безработните българи, държавата дава по 200 лв на месец, а на украинците – по 1200лв. И ги осигурява. А те са недоволни. 4-звездните хотели дори не им харесват! Ами това е! Ние сме бедна страна! Защото имаме евро-атлантически послушници, които ни управляват!

    1. Цървул. Бедните българи да си размърдат задниците и да се хващат на работа.
      Никой не е длъжен да ги оправя. А бежанците нямат такъв избор.
      А евро-атлантическите ценности не са за дебили като теб.

      1. Айде няма нужда да се залъгваме как героичните хохли защитават милата си националност от уюта на Мичкюр и Слънчака. Тия безстопанствени блондинки от одеската мафия с тежките афтомобили няма нужда да оглозгат нашенските пенсионери

      2. Евро-атлантическите ценности са за глупаци, които не знаят че са такива! Поне в България! Американците ги разбирам, имат интерес, но трябва да си сляп, да не виждаш какво се случва с българската нация, особено след като стана част от това “семейство” – на изчезване е. 5 века робство не успяха да ни заличат, но май НАТО и ЕС ще успеят и то доброволно. И не ми обяснявайте за някакви пари, псевдосвобода и други такива тъпотии! България умира и това го вижда всеки, който пътува достатъчно из страната, а не от София и Пловдив до Градина и Банско! Но ако се чувстваш “гражданин на света” , това едва ли те притеснява, но се надявам че има достатъчно хора с българско самосъзнание и гордост.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.