Изкуство с шлем и маска: На изложба по време на пандемия (ГАЛЕРИЯ)
Експозицията няма име, „просто живопис“, но е пълна със съдържание
Цвета Марова поднася гурме порция култура с третата си самостоятелна изложба в Капана
Жадни сме, жадни сме за съзерцание, след 70 дни изолация, жадни сме за срещи с приятели, жадни сме за изкуство. Принудени сме да утоляваме жаждата с маски и шлемове, да не виждаме усмивките си и да ограничаваме насищането с порция културни възприятия, ако има кой да ни я поднесе, но не спираме да търсим цветното за душата…
Цвета Марова наля за нас пълни чаши с пандемично откриване на третата си самостоятелна изложба в Пловдив снощи. Действието се разви в галерия „Arsenal of art” в Квартала на творческите индустрии на ул. „Магура“.
Няколко пъти съм я питала има ли цвят, който може да нарече „мой“. Самата тя твърди, че няма такъв, който да я описва напълно. И без да се замисля знам, че е така, защото картините ѝ са взривяващо колоритни.
На първата ѝ самостоятелна изложба в Града под тепетата, пак там, преди 3 години, ѝ казах, че през призмата на непросветеното ми око нейните картините са в абсолютно червено. В цялата му палитра от символи – приковават вниманието и създават особени чувства за съзерцателя; съчетават любов, страст, живот, нещо като притаена агресия, древна магия и прозирен поглед в бъдещето; асоциират великолепие и мъченичество в едно; не остават незабелязани и създават дълбоки емоции…
И си признавам, че когато видях първите подредени платна от третата малко ми липсваше „червеното“, но тя го извади на показ отново снощи, в усмивките,
в емоциите, в думите към приятелите,
в чашите със заклинанието „Наздраве!“,
в усещането, че там откъдето идват картините ѝ, има още много…
А днес го потвърди отново с този пост във Facebook:
„Вчера за мен беше един удивителен, пълен с емоции ден и все още ми е трудно да намеря подходящите думи, с които да опиша какво чувствам, но ще се опитам!
Благодаря Ви, приятели, че отделихте от времето си, пренебрегнахте неудобството на ситуацията и игнорирахте студа и дъжда, за да бъдем заедно, макар и по този сложен, лишен от реален допир и захлупен с маски начин! Надявам се, че си е струвало и с картините си съм успяла да превърна и вашия ден в празник, така както Вие направихте за мен!
Благодаря на Ангел Гешев и на Маги за реализирането на тази изложба, за подкрепата, за разбирането и за това, че са до мен вече толкова време !
Благодаря на приятелите ми от „Паралелен свят“ за безусловната обич, с която ме обгръщат!
Благодаря на Митко , Аги, Ели и Таня за снимките, с които тази изложба се превръща в събитие!
Благодаря на Живка и „Радио – Пловдив“ , на Таня и „Под тепето“, на Огняна и „Густонюз”, за анонсирането на моята изложба, въпреки запълненото с тревоги медийно време-пространство!
Благодаря на всички, които ме подкрепиха тук, във „Вирту“. Опитвам се да отговоря лично на всеки, но ако не успея, моля, не се сърдете!
Тази изложба беше мислена и работена дълго време! В нея се преплитаха няколко посоки на търсене, както в развитието на сюжетите, така и в изразните средства. Във времето посягах към различни материали и формати. И все пак, тя не успя да се разпадне на няколко отделни изложби – заради живописта, която продължава да е моята форма на най-ясен изказ!
Тази изложба за мен е най-доброто, което съм правила досега и съм щастлива, че, въпреки принудително отлагане, най-после мога да я споделя с Вас!
Картините ще бъдат в галерия „Arsenal of art” до 10 юни, заповядайте.“
Идете я вижте, заради новите, непоказвани досега в Пловдив творби на Цвета, заради цветовете, заради това, което ви разказах, заради факта, че пълни душата и за да намерите своето „заради“.
И защото Пламен е прав, че колкото повече картини на Цвета имаш, толкова повече картини на Цвета искаш.
Още за Цвета:
Една сбъдната изложба 50 дни по-късно
Библиотеката показва изложба на хора с увреждания
Розовата котка и многото животи на живописта
За откриването и закриването на изложби
Цвета взривява с арсенал от цветове Капана.
