Евгени Тодоров за „Книга за Нери“

Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика

Г-н Тодоров, на 14 март излиза „Книга за Нери“. Това ли е най-трудно написаната Ви книга?

Не знам дали „трудно“ е най-точната дума. Но не ми беше лесно. Мисля, че тази книга трябваше да се напише. Опитах се тя да не бъде строго биографична, а в някаква степен да обяснява и някои обществени събития от последните десетилетия. Тези, в които Нери е присъствала. Мисля, че тези, които се интересуват от историята на прехода, ще намерят някои нови детайли в общата картина.

Как успяхте да „подредите“ толкова много спомени за толкова кратко време?

Книгата съвсем не е подредена. Някои ще кажат, че е хаотична. Но нямах време да я подреждам. Много хора ми внушаваха, че трябва да има такава книга и да бъде написана възможно най-бързо. След като я предадох, продължавам да се сещам за неща, които си заслужава да бъдат припомнени. Откривам и снимки, които са ценни. Мисля, че някои хора ще ме обвинят, че съм пропуснал много важни неща. Надявам се, че тази първа книга ще провокира и други близки на Нери хора да споделят свои спомени от своя гледна точка.

Животът на Нери Терзиева е изпълнен с много перипетии, но успехите, които постига като журналист, пиар и преподавател, са забележителни. Докосна ли се тя според Вас до „американската мечта“?

Мисля, че на няколко пъти тя би трябвало да е доволна от това, което постигна. Не знам дали точно това са били мечтите ѝ. Знам, че от ученичка е мечтала и даже е била уверена, че ще стане телевизионен журналист. И стана. Нарекоха я даже приживе „легенда“. Беше в Белия дом, Елисейския дворец, отвъд Полярния кръг, в Холивуд – като номинирана за „Оскар“, и къде ли още не. Но по-важното е какво тя не постигна. Това е една от темите в книгата. Сериозен повод за размисъл. Какво би се променило в България, ако Нери бе продължила работата си в БНТ? Ако ѝ бяха позволили да реализира забравения днес проект „Темпо“ – за първа частна телевизия? 5 години преди Би Ти Ви. Остава открит въпросът кой нареди да се отделят едни милиони, за да се ликвидира Би Ай Ти – телевизията, която няколко години беше самотен остров на свободното слово? Става дума за години денонощен труд, загубен в крайна сметка – защото някъде някакви хора решават: „Абе, тази Нери не иска ли прекалено много? Я да ѝ подрежем крилцата“.
Та не знам дали в България може да има „американска мечта“!

В книгата не спестявате почти нищо – нито на Нери, нито на себе си, нито на обществото, нито на времето, в което живеем. Как според Вас би реагирала Нери, ако можеше да прочете написаното?

Тя не обичаше да се пише за нея. Отказваше интервюта… Хайде, оставете на мен да търся отговор на въпроса. И да преценявам дали не сгреших.

Описвате по изключително интересен начин срещите на Нери Терзиева с личности като Бил Клинтън, принц Чарлз, Жак Ширак, Борис Елцин, Вацлав Хавел, Сюлейман Демирел, Лех Валенса и много други. Коя от историите лично на Вас Ви беше най-интересна?

Помня кога за пръв път ѝ завидях. Когато ми разказа за Вацлав Хавел – как се разкъсвал между предварително написания текст, който трябвало да прочете, и думите, които били вътре в него… Беше се докоснала до една невероятна личност. За тези срещи знам само някои любопитни истории. А зад тях стоят папки с документи, организационни планове, грижливо събирана информация, труд на много хора. И много неизвестни подробности. Тези неща може би някой друг трябва да опише и остави за историята…

В книгата пишете: „…до края работеше денонощно. Но не журналистика. А може би работеше за журналистиката на утрешния ден, обучавайки и възпитавайки една нова смяна“. Вярваше ли Нери Терзиева в своите ученици, виждаше ли в тях бъдещето на българската журналистика?

Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика. Може би ще придобият кураж да тръгнат по нелесния път. Ще преценят, че не е толкова страшно да останеш цял живот верен на своите принципи и морал…

Ако трябва да извадите едно изречение от казаното или написаното от Нери, над което си заслужава да помислим, кое ще бъде то?

„Надявах се да преживея…“

–

ОТКЪС

Не помня кога точно Кеворк Кеворкян стана програмен директор. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто вдигна телефона и се обади на Нери. И я покани да стане водеща в „По света и у нас“.

Тя не можеше да си го представи. Имахме дъщеря – ученичка.

Аз обаче бързо прецених, че предложението е един голям шанс да се направи нещо ново и различно в професията и обещах да стана и баща, и майка. Казах, че сега е моментът. След няколко месеца ще бъде късно.

Ами ако бях казал като истински мъж: „Я си стой вкъщи!“?

Решихме, че експериментът ще трае няколко месеца и Нери ще се върне.

Може би това е най-големият ми принос към българската журналистика.

Един месец Нери беше двойка с Васко Василев, който се върна от Париж, където беше кореспондент. В това време Асен Агов беше в САЩ.

Двамата с Асен въведоха незабравимото „Добър вечер, дами и господа“. Асен написа тези дни, че той го е предложил. На Нери бил финалът: „Бъдете здрави“.

                                                                                                      …и бъдете здрави

След първите избори, на които не се случи онова, на което се надявахме, Асен започнал с „Добър вечер, другари и другарки“, а Нери продължила: „И дами и господа от Пловдив“. Не си го спомням, може да е виц.

След тези избори Пловдив беше останал „синя столица“.

Днес седесарите под тепетата са една шепа.

В архивите си Нери е запазила една емисия от онова време. Върху смачканите листове няма параф на генералния директор – както това ставаше в БНТ дълги години. Беше драскано и преподреждано до последния момент. Имаше и новина „Номер 1“. Това беше нещо ново. И тази новина рядко беше в услуга на силните на деня.

В едно интервю от онова време Нери ясно дефинира своите възгледи за журналистиката, които изповядваше до последния си ден: „Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.

Тогавашният новинарски шеф Иван Константинов поемаше ударите като гръмоотвод, но в един момент се наложи да се намеси. Изглежда, не намери сили да говори директно с екипа, а написа писмо до подчинените си. В него той напомняше, че в България се случват ежедневно и добри неща – влюбват се хора, раждат се деца… Тоест, искаше да подскаже, че се прекалява с критиките.

Дали и днес някой не пише подобни писма на новинарите? И им напомня, че има ако не добри неща, то много катастрофи. Примерно.

Нери известно време пътуваше всеки ден. Вечер се прибираше в Пловдив на стоп. Служебна кола я возеше до караулката и там я оставяше. Само че проститутките от района, като забелязали новата „колежка“, тръгнали да се разправят с нея.

После станали приятелки.

Нощните и сутрешните пътувания не я уморяваха – зареждаха я. Срещаше се с различни хора. Сверяваше си часовника – както се казваше едно време.

Един път я качва рецидивист, излязъл от затвора преди два часа. Изглежда, там не е гледал телевизия и не я разпознава. На Нери се налага да слезе още на Калугерово.

Друг път я качва автобус с работници от КЦМ. Познават я и започват да си говорят. Изваждат ракия. По едно време Нери забелязва, че автобусът обикаля около Пловдив по някакъв странен маршрут. Нери пита какво става, а шофьорът отговаря, че днес няма да работят. Ще си говорят с Нери.

Кой днешен журналист пътува с работнически автобус?

Нери имаше невероятния талант да се разбира с всякакви хора.

В онзи период всяка вечер пред БНТ имаше протести. Основно срещу Нери и Асен.

Чакаха ги отвън и ги замеряха с турски лири.

Самите протестиращи ли бяха измислили тази форма на протест, или някой им беше подшушнал?

Една вечер ѝ крещяха в лицето, че като туркиня трябва да отговаря и за баташкото клане. Такива думи тя не беше чувала даже по време на Възродителния процес.

Защо демокрацията отпуши омразата? Този въпрос и аз си го задавам до днес.

На ежевечерните протести срещу Нери и Асен пред БНТ особено гласовита беше една руса висока жена. Нери обаче беше успяла да се срещне с нея. Седнали, поприказвали и станали приятелки.

Една вечер се внедрих тайно в протеста. Една жена крещеше: „На Нери ще ѝ избода очите!“. Русата нова приятелка обаче запя друга песен: „Нерито е много добра, да знаете“.

Останалите се нахвърлиха срещу предателката.

Вече написах в началото, че „Екип 2“ извърши нещо като екранна революция.

Някой беше написал в онези години, че СДС са спечелили битката за бъдещето, но БСП – битката за историята.

                                                                                             Спомени за „Екип 2“

Не по-важна в българските условия е битката за БНТ. Тя продължава и до днес.

Източник: Хермес