3 непопулярни селца за разходка в Родопите

Актуално Живот Новини Под небето

В тях може да се натъкнете на къща-музей, да поемете по най-дългата у нас екопътека, или пък да разгледате единствения по рода си еквивалент на големите феодални замъци у нас

Село Проглед

На 6 километра от общинския център Чепеларе,  по пътя за Смолян може да поемете по разклона за родопското село Проглед, Рожен и Пампорово. В това малко населено място с население от около 70 души се намира родната къща на командира на първи войнишки партизански батальон „Хр. Ботев“  – Дичо Петров. Тя е обособена като музей, а той самият е увековечен и с паметник над паркинга до кръстовището на главния път.

Гробните могили в околността свидетелстват, че землището на селището е било обитавано още в тракийско време. Като местоположение то е обградено отвсякъде с ниско било и гъсти смърчови гори. През лятото грее много слънце и е приятно за кратки преходи из околностите. През зимата е защитено от ветровете и въпреки дълбокия сняг, селото е винаги достъпно. Горите наоколо предлагат ежегодно богатството си от горски плодове, гъби, билки и красиви цветя.

По традиция през първата събота на месец юли прогледчани се събират на среща събор на поляната пред чешмата в местността “Тузлата”, близо до разклона за Рожен и Пампорово, така че това е отлично време за посещение!

Местността  “Куцинско Блато” над Проглед е обявена за природна забележителност и е едно от малкото места на Балканския полуостров, където от средата на  месец юни до началото на юли може да се види разцъфтял китния родопски крем. Това е изключително красиво ярко жълто цвете, включено в “Червената книга” на редките и застрашени от изчезване видове на България.

Село Орехово

Орехово е най-високото селище в местността Долен Рупчос.  Не се знае точно кога е основано, но в землището му е разкопан некропол още от халдщадската епоха.

В м. Равнища са открити фрагменти от глинени съдове, датирани от епохата на траките, а в местността Св.Илия са намерени 94 медни римски монети от различни императори. В стар регистър се вижда, че селището съществувало през 1576г. През 1891 г. се знае, че тук учителствал известният книжовник Стою Шишков. В Орехово и в околностите му има над 20 параклиса, което го прави подходящо за религиозен туризъм.

Orehovo - Chapel.jpg
Снимка: Wikipedia

През селото минава най-дългата у нас екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. В околностите му има и още много забележителни места – пещ.Челевещата дупка, в която жителите му били задушени от османците, хълмчето Колото, на което през 1878 година руските войски, пребиваващи тук, обучавали българските младежи на стрелба, пещерите, където се укривали ореховските девойки, преследвани от завоевателите, получили след това техните имена „Керина дупка“, „Данкина дупка“ и „Марийкина дупка“. Наблизо е вторият по височина водопад в България – Скакалото, но и два по-малки – Дуплево и Костен камък.

Село Могилица

Агушевите конаци9.jpg
By StefkaVasileva – Own work, CC BY-SA 4.0Link

Първите данни за човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Визайнтийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Предание говори, че селото получило името си от близкия хълм (борум). Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах.

През 1820-40 г. в селото е построен голям феодален „замък”, както го наричат историците, а всъщност конак – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно зимно обиталище на легендарния Агуш Ага и неговите синове. Сградата е българският вариант на западноевропейските феодални замъци, единствен по рода си в тази част на Европа. Историята разказва, че строежът на Агушевия конак продължил 20 години.  Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея.

 

Mogilitsa IFB 2.jpg
By Ралица Вълчева (Ralitsa Valcheva) – http://imagesfrombulgaria.com/CC BY 2.5Link

Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Представлява затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая.

В Агушевите конаци е имало библиотека– една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Цялата статия може да прочетете в Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: село Проглед, Ybarzova – Собствена творба

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.