Когато децата започват по-късно училище са по-малко демотивирани да учат, каза по повод едносменния режим Красимир Вълчев
Учителят трябва по-малко да бъде лектор, повече да бъде вдъхновител. Директорите трябва да стимулират креативните учители, подчерта образователният министър
„ Ще има държавно финансиране за две нови пловдивски училища. 70 милиона има предложени в проектобюджета за нова образователна инфраструктура в страната. Предполагам ще бъдат утвърдени за следващата година”, заяви днес в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той откри образователна конференция „Компетентностно базирано образование и педагогиката на 21 век“ в ПУ „Паисий Хилендарски“
Министър Вълчев подчерта, че разпоредбата за финансиране за нова образователна инфраструктура е за 3-годишна програма, като за тези три години се предоставят по 70 милиона за строеж на детски градини, доизграждане на училища и строеж на нови училища.
„ В това отношение най-голям проблем имаме в София, след това са Пловдив, Варна и Бургас. Към тези градове ще бъдат насочени най-много средства. Ние трябва да минем към едносменен режим. Той е важен, условията са учене са по добри при него. Все повече проучвания показват, че когато децата започват по-късно са по-малко демотивирани да учат. Мозъкът им работи по- добре. Надявам се за Пловдив да има средства поне за едно училище. Ще настоявам за това”, заяви министър Вълчев.
Той участва в първата среща с педагогическите факултети на тема „Компетентностно базирано образование и педагогиката на 21 век” . Той подчерта, че държавата ще предвиди повече средства за практики на завършващите с учителска правоспособност.
„ Имаме планирани 10 милиона лева за национални програми в системата на висшето образование. За първи път ще имаме такива национални програми. Целта им е те да бъдат гъвкав инструмент, с който да накараме висшите училища да разработят определени политики или да ги насочим към конкретни дейности. Ще стимулираме висшите училища да променят учебните програми, особено тези, които са в педагогическите професионални направления”, каза образователният министър.
И допълни, че всички образователни системи правят преход към образование от 21 век. Той минава през промяна на учебните програми, вплитането на така наречените свързващи компетентности във всички учебни програми, минава през методите на преподаването. То трябва да е по- интердисциплинарно и в по-голяма степен да провокира интереса за учене на децата. Минава още през учебно-изпитните програми и материали.
„ Цялата тази промяна я формулираме през думите компетентностен подход. Деца, които ще завършат сега, ще бъдат активни следващите 40-50 години на пазара на труда. От тях ще се изисква умения със задълбочено взаимодействие с машини, базирани на изкуствен интелект, дигиталната креативност. Една голяма част от професиите ще имат взаимодействия с алгоритми. Ние трябва да ги подготвим за това. А компетентностния подход минава най-вече през това ние в по-голяма степен да ги провокираме да учат. Учителят да направи така да провокира децата да учат. По-малко да бъде лектор, повече да бъде вдъхновител. Това минава и през промяна на културата в системата. Директорите трябва да стимулират креативните учители. Ние също ще го правим с всички мерки и инструменти, които имаме. Ето сега направихме награда за креативни учители. Целта е да спомогнем това да се наложи като култура, тя да стане доминираща, а не толкова да се контролира единствено и само придобитите знания. Те всъщност идват тогава, когато успеем да мотивираме учениците да учат. Това е преходът, който правят образователните системи от 20 в 21 век”, каза още Красимир Вълчев.
