Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ
Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова не пуснаха публиката до последния миг от „Същият ден“, чиято премиера се състоя в Пловдив преди ден в Би Боп Кафе. Драматург е Стефан Иванов, режисьор е американката Естефания Фадул. Голям беше интересът към представлението, като в публиката имаше хора от всички възрасти. След края, част от присъстващите останаха за разговор с екипа.
Представяме ви част от него.
Августина-Калина Петкова: „Има възможност да импровизираш. Това, което гледахте е свързано с вас и с това пространство. Представлението е много отворено към комуникация с публиката. Много ми помага това, че някои неща може да се случват на момента, което го прави живо и различно всеки път“
Надя Керанова: „Изпитвам огромно удоволствие да играя с Августина, тя е жесток партньор и с нея няма страшно“.
Жена от публиката сподели, че тя и нейни близки гледат представлението за втори път, но по думите ѝ не е била сигурна, че ще може да го преживее още веднъж, защото много от нещата са част от историята на нейния род и благодари за това, че разговорът за абсурдите от миналото, а и настоящето продължават, и то по такъв начин.
На въпрос от публиката какви реакции получава екипът след представлението, тъй като вероятно някои хора ясно разпознават определени личности в него, Августина Петкова отвърна: „До сега не е имало лоши реакции, тъй че може да си правим изводите какви хора ни гледат….“
Стефан Иванов: „Най-трудно се говори за това, за което не може да се говори, особено за някакви катастрофи. Когато те се вербализират и осмислят, обаче, могат да бъдат предотвратени. Много години пишех публицистика, политически анализи, но сега вече почти не мога да се шегувам с политика, спрях и да пиша за това. Но по някакъв начин не ме е страх, това е просто моята реакция…“
Августина-Калина Петкова: „Да, това е театър и това е нашето място да си кажем мнението, да изразим гражданската си позиция по начин, по който можем. Нали изкуството има лукса да бъде абсолютно непотребно. Ако спрем да играем, да, на някои хора ще им е неприятно, но светът ще си функционира без особени сътресения. Ако учителите не преподават, спре градският транспорт и лекарите вече не лекуват е друго. Но нашата форма на гражданска позиция е в тези час-два по време на представлението и не ни е страх“.
„Същият ден“ е антиутопична гротеска за абсурда и повтарящите се исторически грешки, в които са замесени клоуни, едновременно невинни и виновни. Те са част от силата, която желае добро, но често създава зло. Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват отново живите 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления. Историята им прелива в скандал между онези, които са отговорни за това повторение. Публиката се превръща в свидетел на травма и рана, която се е отворила на различни места по света през миналия и настоящия век. Представлението „Същият ден“ ще гостува отново в Пловдив. Кога ще е това – следете фейсбук страницата на Сцена в Jazz-a
СЪЩИЯТ ДЕН
от Стефан Иванов
режисьор Естефания Фадул
сценография, костюми и музикална среда Цвета Дойчева
с Августина-Калина Петкова и Надя Керанова
фотограф Яна Лозева
Снимки в статията от Яна Лозева
