Откриха за посетители хамама в Къщата на Аргир Куюмджиоглу (ГАЛЕРИЯ)

Банята в Етнографския музей развенча приказката на Чърчил, че българите не се къпели

Перлата на Пловдив – Старият град продължава да удивлява, разкривайки пластове от времето не само в дълбочина, а и на ширина

Богатството на съвременни Пловдив е в това, че на много места могат да бъдат видени „картини“, експониращи същността на много културни периоди. А перлата на града – Стария град днес отново изуми, разкривайки пластове от времето не само в дълбочина, а и на ширина. Тази вечер в Етнографския музей бе официално открит за посетители хамам от  Османския период, на който се натъкнали реставратори по време на работа по фасадата на къщата през 2017-а година.

Той се намира в двора на музея, отляво на къщата на Аргир Куюмджиоглу, която е построена през (1847 г.) и досега бе скрит за посетителите.

Разкритите експонирани останки представят характера на градежа. Частично съхранените оригинални мазилки от вътрешността на хамама са интегрирани в общото консервационно решение. Хамамът е датиран от османския период (XVI – началото на XVIII век).

Проучването на екипа е показало, че по време на изграждане на къщата сградата на хамама е била вече полуразрушена. На място са идентифицирани три помещения от хамама, разположени последователно едно след друго (виж схемата).

Стените на две от тях (№1 и 2) са били интегрирани в градежа на чорбаджийската къща, а пространствата им са функционално свързани с плана на сградата. Основното „банско“ помещение №3 е било разрушено при строежа ѝ, като южната и западната стени са били премахнати.

Екипът работил по реставрацията и консервацията на хамама.

Художници, реставратори, строители, изпълнители, музейни дейци с много прецизна работа са се постарали да покажат това място същността на много културни периоди.

Реставраторите отбелязаха, че това е само първия етап на експонирането на мястото.

И си пожелаха един ден, когато при една друга подредба се освободят интегрираните помещения от банята в къщата, да бъде направена връзката и единия исторически период да влезе в другия.

От думите им стана ясно, че музеят крие още много тайни, има и римска щерна.

„Тук ние откриваме не само в дълбочина пласт върху пласт, но и в ширина, скрити пластове от времето.“, отбеляза доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей – Пловдив.

Той цитира думи, които се приписват на Чърчил, че българите си казвали „Честита баня!“.

„Това откритие го опровергава. Тук имаме баня от 16-ти век, а ние знаем кои са живеели тук по това време. Османците са били ниско покрай реката, а тук са били предимно православни. Така че не ще да е била вярна тази приказка Честита баня, тоест поне не се е отнасяла до 100% от нашето население.“   

Лентата на историческия артефакт преряза заместник-кметът на Община Пловдив по „Култура, туризъм и археология“ Пламен Панов. На събитието не бе забелязан новия шеф на Стария град.