Архивите разказват: Нос в Антарктика носи името на Цанко Лавренов

Всъщност любимият, голям пловдивски майстор на четката е кръстен Александър – Стефан

На 24 ноември 1896 г. в Пловдив се ражда един голям български художник, в семейството на Иван и Силвина Лавренови. Той е петото дете в семейството, което го кръщава Александър -Стефан Иванов Лавренов.

С името Стефан изобщо не се е записвал, а Александър се сторило на прабаба му толкова дълго, че тя му викала Цанко. След няколко недоразумения между счетоводители и касиери, накрая през 1953., с подмяната на паспортите, той официално става Цанко Лавренов.

Отделенията Цанко учи в Пловдив, после продължава във Френския католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив. След детската мечта да стане музикант или писател, накрая разбира, че ще стане художник.

Куршум хан

За да стигне до колежа, близо до реката, той минава през малебиджийницата на Джумаята, бакърджийската чаршия, Капана, арменския квартал, рибния пазар и стария Пловдив. По-късно отразени в негови рисунки. Баща му често говорил в дюкяна: „моите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът, музикант), а другият (Цанко) – ще става бояджия. Всеки с дарбата си, какво да се прави, лош занаят няма.“

В 1920 г. Цанко заминава да учи във Виена и се записва в частното училище „Санта Ана“, за да се подготви за изпитите във Виенската художествена академия. По-късно учи живопис при проф. Льофлер. Австрия преживява икономическа криза, в резултат на което студентите-чужденци са освободени без гаранция за по-нататъшно следване.

След завръщането си в Пловдив става член на Дружеството на южнобългарските художници. Първите му участия в изложби са от 1923 г., където се представя с импресионистични работи. Заедно с Витко Бабаков и Данаил Дечев създават сдружение „Тримата“ и уреждат съвместни изложби.

Иконописец, 1926 г.

Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец“ (1926), изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир.

Заедно с Данаил Дечев и Златю Бояджиев създават рекламно ателие и името му е свързано с оформянето на изложбените палати в Международния панаир.

Хилендарския манастир

Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх, в който са творбите от престоя му в Света гора (1935-1936).

Освен като художник Цанко Лавренов се изявява и като художествен критик. Автор е на монографията „Златю Бояджиев“.

Пише статии за опазване на старините и архитектурното богатство на Пловдив. Сътрудничи на вестниците: „Правда“, „Победа“, на списанието „Детски живот“.

Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва. Възможностите му да бъде изящен живописец се проявяват в известни негови картини: „Старият Пловдив“, „Смолянски езера“ (1946), „Пловдив“ (1946), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966).

Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967).

Малка нощна музика

През 1968 г. Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена с голям успех в Софийската опера.

Хисар капия

Други известни негови работи са още: „Пловдивски възрожденци“, „Хисар капия“, „Ламартиновата къща“, „Кулата на Сахаттепе“, „Джамбазтепе“, „Имарет джамия“, „Новият мост на Марица“, и др.

Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години.

Носител на почетното звание „Народен“ художник.

Националната художествена гимназия в Пловдив носи името на Цанко Лавренов.

Неговото име носи и морски нос в Антарктика. Носът Цанко Лавренов (на английски: Lavrenov Point) е свободен от лед морски нос от източната страна на входа в залива Юндола на северния бряг на остров Робърт, вдаващ се 400 m северозападно в протока Дрейк. Разположен 2,7 km западно от нос Нюъл и 2,6 km югоизточно от нос Катарина.

Името е официално дадено на 12 август 2008 г. Обнародвано е с указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. (Българско картографиране от 2009 г.)

Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.