МОН въвежда ново входно равнище за учениците от 9-и клас. Ще има и изходен тест за осмокласниците – за усвоени умения по различни предмети, а не върху конкретен материал, пише OFFNews.
Новите тестове ще важат от 2024 година и очевидно се въвеждат във връзка с по-доброто представяне на учениците ни на тестовете PISA, стана ясно на брифинг на образователния министър проф. Галин Цоков днес.
„Предвиждаме от началото на следващата учебна 2024/25 година да се въведат входни равнища за завършващите 8 клас и започващите 9 клас по основните предмети – български език и литература, математика и природни науки, които ще свързани отново с PISA задачи и тестове, насочени към установяване на уменията и възможност за решаване на практически проблеми от страна на учениците“, посочи министърът.
Това е една от новите промени в обучението в училищата, които министър Цоков представи. Той обобщи и предприетите действия през първите шест месеца на управление в сектора „Образование и наука“, набелязвайки краткосрочните и дългосрочни реформи, по които работят с екипа му.
Започват и поетапни промени в провеждането на националните външни оценявания (НВО).
Промените бяха анонсирани ден преди публикуването на глобалното изследване на знанията на 15-годишните ученици PISA, което се провежда на всеки четири години. За да се представят по-добре българските ученици в следващото издание на изследването, МОН ще оказва специална подкрепа – но само на училищата, участващи в него. Любопитно е, че не се предвижда подкрепа за всички училища и ученици, както би било логично, ако се търси наистина усвояване на умения. Ще бъдат разработени и специални модули към националните програми, които да са свързани с подобряване на уменията на учителите и на учениците за работа със специфичния формат на въпросите от PISA.
Въвежда се стандарт за качество
Екип от над 70 експерти работи по изработването на стандарта за качество, като разбирането за качество в нашето училищно образование е свързано с развитието на силните страни на детето и на ученика. Разработихме две рамки за качеството – едната в ранна детска възраст, а другата – в училищното образование. Новото, което е свързано с този стандарт е, че една година ще се използва стандартът чрез национална програма и през учебната 2025/2026 година ще бъде въведен след обсъждане със социалните партньори, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на пресконференция днес.
Готвените близо две години промени, свързани с учебните програми, също са готови.
„Направихме първата стъпка за олекотяването на учебните програми по отношение на тяхната фактологична сложност и трудност“, обясни проф. Цоков.
Министърът обърна внимание на промените в подзаконовите нормативни документи, сред които наредбите 10 и 11 – за оценяване и организация на дейностите в образователните институции.
„Направихме и важни промени в наредба 16 за конкурсите за директори“, каза министърът и уточни, че до ден ще подпише окончателния вариант на тези промени и те ще влязат в сила.
Наредбата за приобщаващо образование също предстои да бъде окончателно променена, като ще се наложат и изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. МОН работи и върху изменения в наредбата за статута, квалификацията и професионалното образование на учителите, училищните директори, за да подобри подготовката на учителите и начина на тяхното оценяване в хода на професионалната им дейност.
Просветният министър съобщи, че с екипа му подготвят и сериозни промени, свързани с езикова подкрепа и интеграция.
„Направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение, и те ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование – ще има и нов списък на професиите“, каза още той.
Има се предвид продължението на програмата за дуално обучение, което идва и в лицето на т.нар. проект ДОМИНО – 2, подкрепен от швейцарското правителство. ДОМИНО – 2 предвижда да бъдат въведени 15 нови професии с дуално обучение и по този начин да да нарасне възможността да бъдат задоволени потребностите на бизнеса и училищата. Това стана ясно още в средата на миналия месец, когато представителите на МОН представяха резултатите от дейностите, изпълнявани към Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
По същата програма министърът на образованието и науката съобщи, че от МОН са успели изготвят платформата „Дигитална раница“, като 17 000 учители са преминали обучение за тази платформа.
Той съобщи, че се работи и по промяна в Закона за висшето образование и за даване на възможност за тригодишни бакалавърски програми.
