Около тази позиция се обединиха участниците в първата конференция, посветена на бъдещия Национален план за възстановяване на природата
За да възстановим българската природа, на първо място трябва да възстановим диалога между земеделци, индустриалци, собственици на земя, природозащитни и научни организации, следвайки линията, че компромисите с природата са недопустими, а научната основа е ключова. Това каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова при откриването на Националната конференция „Възстановяване на природата – отговорности и възможности чрез общ национален план“. Тя се проведе в София на 17 юни в Националния етнографски музей – БАН в София.
Това беше първата експертна дискусия за мерките, които страната ни да включи в бъдещия Национален план за възстановяване на природата, чиято чернова България трябва да представи на Европейската комисия (ЕК) до 1 септември 2026 г.
Събитието беше организирано от Българското дружество за защита на птиците и WWF България с подкрепата на Коалиция „За да остане природа в България“, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Националния етнографски музей – БАН. Участие в него взеха представители на институциите, академичната и гражданска общност. Сред тях бяха експерти от МОСВ, Министерство на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Лесотехническия университет, Националния природонаучен музей – БАН, БДЗП, WWF България, Българска фондация „Биоразнообразие“, Сдружение за дива природа „Балкани“ и др.
Участниците в конференцията се обединиха около позицията, че изготвянето на българския план навреме, дори да не е изчерпателен, е важно, за да могат предложените мерки да бъдат предвидени в процеса на планиране на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (ЕС) за периода 2028 – 2034 г., доколкото не е планиран отделен европейски фонд за финансиране на мерките. Общо е и разбирането, че той трябва стъпи върху солидни научни данни и възстановен диалог между институции, природозащитни и научни организации, бизнес и други заинтересовани страни.
Възстановяването на природата като инвестиция
Над 80% от природните местообитания в ЕС са в лошо състояние, а екосистемите продължават да се влошават под натиска на човешка дейност и климатични промени. Това намалява способността им да предпазват от наводнения, свлачища, засушаване и т.н. Затова плановете за възстановяване на природата са изключително важни допълнителни инструменти за гарантирането на здравето и благосъстоянието ни.
Изготвянето на плановете е изискване за държавите от ЕС съгласно приетия през 2024 г. Регламент за възстановяване на природата. Регламентът е историческа възможност за опазване на природата в Европа, напомнят организаторите, защото прави задължителни дейностите по възстановяване и поставя измерими цели и крайни срокове, за да гарантира изпълнението им. В допълнение, всяко 1 евро, инвестирано във възстановяването на природата, може да генерира ползи от 4 до 38 евро. Това сочи оценката на въздействието, придружаваща предложението на ЕК за създаването на Регламента.
Сред предложените от експертите мерки за възстановяване на българските гори, земеделски земи, градски екосистеми и влажни зони бяха изграждането на противопожарни минерализовани ивици в горите на границата със селскостопански площи, на ивици от дървета и храсти от местни видове по границите на земеделските парцели с цел опазване на птиците, картиране и възстановяването на торфища, поддържането на зелени покриви и градини пред блокове като естествена мярка за задържане на вода, оводняването на пресушени влажни зони и т.н.
Предстои институциите и организациите да предоставят на МОСВ, като координиращ орган по изготвянето на плана, предложения за конкретни възстановителни мерки, насочени към местообитания и видове, както и да посочат територии, които са приоритетни за възстановяване – в Натура 2000 и извън мрежата от защитени територии. Първата чернова трябва да е готова до 1 септември 2026 г. Преди внасянето на окончателния вариант на националния план, до 1 септември 2027 г., предстоят още дискусии със заинтересованите страни и обществеността, изработване на екологична оценка и консултации с ЕК.
Снимка: От ляво на дясно: Диана Димитрова, директор „Природозащитни програми“ във WWF, Росица Карамфилова-Благова, министър на околната среда и водите, Ваня Рътарова-Георгиева, изпълнителен директор на Българското дружество за защита на птиците
