Европейската комисия потвърди официално, че временно спира изплащането на 215 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на България. Причината е неизпълнението на ключов ангажимент – създаването на политически независима Комисия за противодействие на корупцията, съобщи говорител на Комисията в Брюксел.
В същото време ЕК е одобрила превеждането на 439 милиона евро от същия пакет и уверява, че остава в тясна връзка с българските власти, като ще оказва експертна и техническа помощ. България разполага с шестмесечен срок, за да изпълни поставените изисквания, след което Брюксел ще прецени дали да освободи блокираните средства.
От ЕК уточняват, че към София е изпратено официално писмо с искане за разяснения относно забавянето на реформата. Ако условията не бъдат изпълнени, замразяването на средствата може да продължи още половин година.
Въпросът за независимостта на антикорупционния орган стана особено чувствителен след като през септември групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент настоя за временно спиране на плащанията към България. Поводът беше съмнения, че антикорупционната комисия се използва като политическо оръжие, включително заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев от партията „Продължаваме промяната“.
Блокирането на част от средствата не е изненадало управляващите. Вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че влиянието на „Обнови Европа“ е значително и техните сигнали няма как да бъдат пренебрегнати.
„Има разговори с ЕК не за ареста на конкретен кмет, а за работата на антикорупционната комисия. След решението на Конституционния съд мнозинството за избор на членовете ѝ е 120, а не 160 гласа. Това поражда въпроса дали така може да се гарантира политическа независимост,“ поясни Дончев.
По думите му, правителството има шест месеца да преосмисли подхода. Той допълни, че „половината партии в парламента са за закриване на комисията, защото тя се възприема като инструмент за политически репресии“.
Планът за възстановяване и устойчивост на България възлиза на 6,17 милиарда евро безвъзмездни средства. Сред основните условия на ЕК е създаването на нова, ефективна и независима антикорупционна структура, която реално да разследва корупцията по високите етажи на властта, а не просто да извършва административни проверки.
Реформата трябва да бъде осъществена в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и ОИСР, така че бъдещият орган да има ясен мандат, прозрачна отчетност и независим избор на ръководство.
Законопроектът за промени в Закона за противодействие на корупцията е внесен още през лятото, но все още не е окончателно приет. Политическите сили остават разделени по въпроса – дали сегашната комисия да бъде изцяло закрита и заменена с нов орган, или просто реформирана и разделена на две звена – разследващо и имуществено.
Темата отново се изостри, след като депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев връчи на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов проекторешение за закриване на КПК и създаване на нов независим орган. Борисов постави подписа си под предложението, но съдбата на антикорупционната комисия и освобождаването на замразените европейски средства остават неясни.
