Темпът на нарастване на цените в еврозоната на годишна база стабилизира през април на мартенското ниво от 2,2% при очаквания за забавяне до 2,1%, пише БНТ. В същото време основната инфлация се ускори изненадващо до 2,7%, показват предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Цените на храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия се повишиха с 3,0% след нарастване с 2,9% през март, докато инфлацията в сферата на услугите се ускори рязко през април до 3,9% от 3,5% месец по-рано, а цените на енергията отбелязаха спад с 3,5% след понижение с 1% през март.
Цените на неенергийните промишлени стоки пък се увеличиха с 0,6% на годишна база след аналогично повишение през март.
Основната инфлация, изключвайки цени на храни и енергия, обаче се ускори през април до 2,7% от 2,4% през март (тригодишно дъно) и над осреднената прогноза за повишение с 2,5 на сто.
По-високата от очакваното водеща инфлация и ускоряването на основната инфлация не представляват позитивна тенденция, но едва ли ще попречат на ЕЦБ да прибегне до още едно намаление на водещите си лихви, за да предпази слабата европейска икономика от негативното въздействие на глобалната търговска война, която може да провокира тарифната политика на САЩ.
Докато членовете на ЕЦБ обикновено наблягат на инфлационните показатели – особено на покачването на основната инфлация, войната с митата на администрацията на САЩ с останалия свят може да се окаже много важен фактор при подготовката на следващото заседание на централната банка на еврозоната на 5-и юни.
„Високото ниво на несигурност около перспективите за растеж в световен мащаб и в еврозоната предполага, че ЕЦБ може да не обърне много внимание на по-високите от очакваните данни за инфлацията през април на заседанието си през юни“, заявиха икономисти от Nordea Bank, цитирани от Ройтерс.
Участниците на финансовите пазари продължават да определят с вероятност около 85% още едно (8-мо поредно) понижение на лихвите в еврозоната на 5-и юни и след това поне още намаление преди края на годината, което би довело до понижаване на депозитния лихвен процент на ЕЦБ поне до 1,75%.
Въпреки това, голямото покачване на цените на услугите вероятно ще засили призивите на част от членовете за забавяне на темпа на облекчаване на паричната и лихвена политиката, преди да има убедителни доказателства, че целта за стабилизиране на инфлацията около 2% е постигната.
