Литературен фестивал Пловдив чете 2025, литературен салон Spirt & Spirit, издателство Хермес и клуб Петното на Роршах Ви канят на среща разговор с Костадин Костадинов на 29 април, вторник, от 19:00 ч. в клуб Петното на Роршах.
Модератор: Александър Секулов
Заповядайте на среща с писателя Костадин Костадинов, който ще представи новия си роман „Последният войнишки император“ – мащабна и завладяваща история, вдъхновена от реални събития и митологии около важни за българите теми.
––
Войнишки императори – това наименование е измислено от историците и се отнася за над 40 владетели, управлявали Римската империя в периода 235–285 година. Повечето от тях били храбри военачалници, издигнати на престола от войниците си. Всички тези императори властвали съвсем кратко, а сечените от тях монети били твърде малко и в наши дни са много редки, затова нумизматите ги ценят високо. Златните римски монети се наричат ауреуси – точно такива колекционира Васил Странджев – главният герой в романа „Последният войнишки император“. Сред иманярите той е прочут с прякора Императора, а колекцията му, събирана в продължение на много години, е една от най-ценните в света. Всяка от монетите в нея има интересна история, свързана с всевъзможни превратности. Докато издирва древните ауреуси, Васил Странджев трябва да прояви необикновени умения, за да премине гордо през смутния двайсети век – като ятак на партизаните, като десантчик в Съветската армия, но и като политически затворник в трудововъзпитателното общежитие в Богданов дол.
Добре че съдбата е благосклонна към храбрите.
––-
„Идеята да опиша някои от най-интересните иманярски истории у нас отдавна се е загнездила в главата ми. Още по времето на соца сестра ми Вергиния Костадинова, която е кинорежисьор, направи голям документален филм за иманярството в България. Тогава се запознах с консултантите на продукцията й, които работеха в службите, преследващи иманярската мафия. От тях, след разговори на чаша с развързваща езика течност, научих прелюбопитни неща. Когато ми дойде мерак да ги пренеса върху белия лист, те вече бяха узрели и ферментирали. Така преди десетина години написах един текст със същото заглавие и след като му сложих точката, го оставих да отлежи. Чак миналото лято го доизмислих и надградих, за да заприлича най-после (надявам се) на завършен и плътен роман.“, казва за новия си роман авторът.
