Добрият старец пее на български на децата, които учат в чужбина, но позира за селфи
Той има десетки години стаж в ролята на Добрия Старец под тепетата. В навечерието на Светлите празници на площада пред Общината актьорът от Драмата Стоян Серданов е винаги окупиран от стотици пловдивчани и гости на града. Вече пет години посреща, послушни и не толкова, малчугани на Немския коледен базар и им подарява лакомства, ако му изпълнят песен или стихотворение.
Преди години Дядо Коледа канеше децата на празнична музикално-сценична изява, а сега ги кани на „купон”, в миналото те се снимаха с него, а днес си правят „селфи”. За различието в празниците и делниците, както и за новите предизвикателства в „професията” на Белобрадия добряк си поговорихме в началото на празника.
Дядо Коледа, здравей! Преди малко при теб на сцената дойде Валерия от Лондон, която не говори български и ти пя вместо нея. Честичко ли идват такива деца?
Улучихте такъв момент. Тази година за пръв път идва детенце от чужбина. Даже баба й каза, че е кацнала преди два часа и направо тук я води. До сега всички малки изпълнители, пристигайки от чужбина за празниците се разпознават по „разваления” български. По-трудно е при смесените бракове, явно вкъщи не се говори български и е трудно да го научат.
Аз като ходя в Америка…, да, Дядо Коледа е навсякъде, от смесените бракове децата, българчета въобще не знаят български. Зависи от родителите. Кой как възпитава, защото български училища има и в Чикаго, и в Бостън.
Разбирам, че от личен опит ги знае Дядо Коледа тези неща.
Да, както викат руснаците, там ходя чатъ- патъ. Там е внучка ми и дъщеря ми, живеят в Бостън. Ходя с удоволствие, но само на гости. Не мога да си помисля, че бих могъл да живея в оная част на света.
Защо?
На мен не ми е интересно, тази суетня… Ние сме друг манталитет българите. По друг начин живеем. Обичам тук купона, там няма такова нещо.
Кажи тук в Пловдив вицове разказват ли ти децата или само стихчета и песнички ти споделят?
Най-вече песнички, вицове не ми разказват. Популярните стихчета и то по едно четиристишие. Обикновено по един куплет от нещо. Прави ми впечатление, че не се и притесняват, което за мен е много хубаво. Може би всеки търси някаква изява и се забавляват.
Малко ми е скучно през делниците, защото в събота и неделя хора-хора, а през седмицата няма.
А писма носят ли ти?
Две деца са ми дали писма само. Много странно!
Какво пишат?
Най-вече каквото искат за подаръци. Никой не споменава думата „здраве”, никой не споменава думата „мир”. Благоденствие, за съжаление, нямат представа какво е. Може би това не се говори и вкъщи, което е неприятничко, разбира се.
Значи това са новите предизвикателства пред Дядо Коледа, така ли?
Ами да. Обикновено обичам да слушам. Харесвам по-отворени хора. Да го говорят в мащаб.
Две деца казаха стихотворения на Иван Вазов и за България за тази година. Хубавото е, че всеки път има по някое. Поне в техните очета има блясък, има желание за изява и искат да бъдат на сцена. Те са щастливи-децата.
На Запад твърдят, че Дядо Коледа се казва Николай. Да развенчаем този мит -пловдивският е Стоян.
Така ли, за пръв път чувам, защо Николай?
От сейнт Никълас, санта Клаус и т.н.
Хъм, не знам, може.
Публиката как е, включва ли се в купона?
Обикновено идват толкова щастливи с ентусиазъм, качват се на сцената и майки качвам, и те пеят. И татковци, и една баба се качи, и тя пя песен. Малко като че ли насила, няма спонтанност, няма желание да се преобразят. За съжаление хората са уморени. Няма я тази бодрост, няма го желанието да постигнат нещо. Аз поне външно не го виждам.
Видях и друг Дядо Коледа в къщичката на ГЕРБ, той дойде ли да те види, да почерпи опит?
О, не. Той е по друга линия.
Не сте се запознали?
Не, ама аз не държа особено. Защото какво да си говорим, аз съм Дядо Коледа! Аз съм истинският!
Ако дойде какво ще му споделиш?
Да гледа децата в очите и да вижда. Няма нищо по-прекрасно от дете в очакване на Коледа!