Старите пътеписи свидетелстват, че в Пловдив е имало панаир още през XVI век
Тържището се намирало край река Марица, западно от днешния пешеходен мост
През 1846 г. оборотът на стария пловдивски панаир надхвърлил 4 милиона пиастра
Пловдив станал панаирна столица на България в тежко съперничество с Варна и София
Владимир Балчев
Само на едно място можело да се намери от пиле мляко (сиреч яйца от различни птици). Това място, според пътешественика от XVII век Евлия Челеби, били панаирите. Казват, че в Пловдивско имало панаири още през XII в. Най-ранните били край Бачковския манастир и на мястото, където днес е град Панагюрище. Предполага се, че панаирът в Панагюрище замрял някъде към XV в. Останало само названието на махалата Мараш. А Мараш, уточнява Найден Геров, е турското название на панаир. Не случайно Мараш се нарича и местност край Пазарджик, където в продължение на два-три века се провеждал традиционен панаир. Тържището се отваряло на 1 юли и дейността му продължавала повече от месец.
И Пловдивският панаир има вековна история. Най-ранните известия за него са от XVI в. През 1550 г. пътешественикът К. Зен отбелязва: "Тук по време на празника "Св. Троица" се събират търговци от цяла Турция, защото този район е с най-тънката вълна“. Тези сведения се потвърждават и от един ранен пътепис на А. Женне. Колкото до мястото на панаира, трябва да се вслушаме в съвета на Найден Геров и огледаме района на стария пловдивски квартал Мараша. Още повече, че в книгите от 1846 г. насетне този панаир е наречен Марашки. Значи трябва да търсим поляни в близост до Марица . Точно върху един такъв съвсем свободен от къщи терен след 1880 г. била изградена прочутата Княжеска градина край река Марица, западно от пешеходния мост. На стотина метра се намирал известният Панаир хан, наблизо спирали саловете, които карали най-различни стоки от Белово, Пазарджик, желязо от Самоков. Панаирът обикновено започвал на 15 юли и продължавал до края на месеца, но понякога го отваряли още на 1 юли. През 1848 г. австрийският консул в Галац съобщава, че панаирът под тепетата прави оборот от 4 милиона пиастра. Три години по-късно цифрите били още по-внушителни. Панаирът в Пловдив престанал да съществува през 60-те години на ХIХ в. Оттам насетне се говори само за есенен говежди панаир край Кършияка.
Следващата страница от историята на панаира е Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Равносметката от изложението показва, че в него са участвали фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия. Специално жури раздало 1000 отличия на чуждестранни и български участници. Много от родните производители получили в Пловдив първите медали в своята стопанска дейност.
В края на ХIХ и началото на ХХ век възникнали първите модерни панаири в Европа. След края на Първата световна война настъпил истински бум. Рекордна била 1920 г. – в Европа се открили 10 нови изложения. Най-близко до Балканите бил панаирът в Прага. Година по-късно в Братислава уредили Първия източен панаир, в Будапеща и Виена възстановили традицията на старият панаири, на север от Дунав се появили панаирите в Клуж и Букурещ. Покани за участие в местните панаири започнали на пристигат от Солун, Адана (Турция), Загреб, Любляна, Познан и Лвов. Създателите на новите мострени панаири прокламирали идеята, че първата им цел е преодоляването на разрушителните последици от войната. Българските министри обаче се оправдавали, че именно заради последиците от войната у нас не може да има панаир. Покрай дрямката на родното правителство, стопанските дейци у нас проспали благоприятния момент за откриване на национален мострен панаир. И все пак чудото се случило. Но не в крупните индустриални центрове, а в един град, център на околия с преобладаващо селско население. Става дума за Горна Оряховица. Главната заслуга била на кмета, който се престрашил да тегли кредит и веднага да започне строителство. Началото е през 1923 г. Неочакваният успех окуражил организаторите, всяка следваща година бележела увеличен брой на изложители и посетители. След 1927 г., изложението започнало да запада и две години по-късно било ликвидирано.
Първоначалният успех на панаира в Горна Оряховица отворил очите на дейците от Търговско-индустриалните камари в страната. Още през 1925 г. общините в Пловдив и Русе заявили, че имат желание да уредят един национален мострен панаир. Две години по-късно започнали да мечтаят за панаир и в София. По-късно щяло да се разбере, че претенции да организират националния мострен панаир имали още Варна, Бургас, Стара Загора и Габрово. Било повече от ясно, че Горна Оряховица е неподходящо място, защото там нямало хотели, гарата била далеч от изложението, около панаира било затрупано с оборски тор, десетки неудобства съпътствали изложители и посетители.
Първи дейците от Пловдивската търговско-индустриална камара проумели една проста истина – утопия е да се мисли за строителство на модерен панаирен град и едва тогава да се урежда панаир. Далеч по-разумно било да влагат средства за постройка на учебни сгради, които може временно да се използват за нуждите на панаира. Нека най-напред да се положат основите, да тръгнат нещата. С тази идея до Търговската гимназия в Пловдив започнало изграждането на голямо промишлено училище. Оказало се по-късно, че това са първите изложбени палати на бъдещия панаир.
След 1930 г. съперничеството между Пловдив, Варна и София се изострило. В столицата открили голяма Химическа индустриална изложба. През 1932 г. Лигата за курорта Варна, в сътрудничество с всички официални институции организирала Промишлена изложба. Точно в този момент пловдивчани нанесли решителния удар. През март 1933 г. в подножието на Бунарджика била открита Промишлената изложба, която събрала 424 изложители. Само за няколко дена броят на посетителите надминал 100 000. Благодарение впечатляващия успех на пловдивчани, още през есента на същата година излиза министерско решение за превръщане на изложбата в мострен панаир, а на 14 януари 1935 г. в "Държавен вестник" Пловдив бил признат за седалище на единствения Национален мострен пролетен панаир. Има доста публикации за тази продължителна и тежка битка. Пропуснат е обаче фактът, че в случая натежават мненията на някои от останалите камари в страната. На първо място Бургаската. Дейците от Бургас се ръководели от мисълта, че щом сме създали вече един национален панаир, той трябва по-бързо да бъде устроен по международните стандарти и да печели авторитет.
Следващият сблъсък е през 1936 г., когато със закон било прогласено създаването на Международна мострена изложба във Варна. А една такава изложба би трябвало да потърси членство в Съюза на международните панаири. Най-близката дата за приемане на нови членове била 10 декември 1936 г., когато съюзът провеждал своя пореден конгрес. С протекции на приближени министри варненци успели да издействат светкавична промяна в закона, а едновременно с това да блокират пловдивската кандидатура. В края на краищата пловдивската делегация успяла да се пребори и извоювала международното признаване на панаира. Оттук нататък в Пловдив можело да се работи спокойно и да се обмисля бъдещето на Международния мострен панаир.