Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета
Владимир БАЛЧЕВ
Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките – Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г. Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.
Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото 
си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за 
управляващата партия.
Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е 
последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!
Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните – допълва очевидецът , – бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “
Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.
