Командироваме доброволни отряди да помагат на братята от ЕС по линия на европейската солидарност
Димитър Герганов
България се променя. Бавно, но сигурно. Вече си имаме първия съдия, осъден ефективно за корупция. Първия след 26 години преход! Знаковото събитие със сигурност ще влезе в следващия евродоклад за напредъка. Честито! Присъединихме се към клуба на държавите, където върховенството на закона е на почит и няма недосегаеми по високите етажи. На подозрителните мърморковци, които ще сипят катран в кацата с меда, че втората инстанция го е оправдала? – и че човекът най-вероятно е пострадал, защото е действал самосиндикално, а не като част от схема, ще кажа – замълчете! Всяко начало е трудно. Трябва и търпение – става въпрос за правосъдие, все пак.
Ето социалистите например – 130 бона изчезнали от касата им, но хвърлиха ли те касиерката на „лъвовете”? Не! Жената „услужвала” на нуждаещи се години наред. Похвално. Единственото, върху което следва да се замислим, е – може ли партия, която не е в състояние да опази собствената си каса, да има претенции за управление на държавата? При толкова много „касиери” – аз лично не бих й се доверил.
За сметка на това проблемите на сигурността, касаещи бежанците, са на път да получат неочаквано разрешение. Цивилните доброволни отряди, вдъхновени от Динко-Рамбо Ямболски, получиха благословията на премиера. Всеки „юнак” с патриотичен порив е длъжен да се включи в опазването на държавната граница. „Ловният му билет” е заверен и както се казва – наслука! Да му мислят нарушителите. И бой ще ядат, и от излишни вещи ще ги освободят. Някак естествено ми се струва, след като вземат страха на мигрантите, „доброволните отряди” да бъдат предислоцирани на друг важен фронт – битовата престъпност. Вече ги виждам как маршируват в притихналите села, където полицията стъпва само за да регистрира поредната кражба или по-голям зулум. Няколко седмици по-късно респектираните апаши ще започнат да се изнасят на тумби в западна посока. Ще мине време преди европейците да пропищят, но когато това се случи нашите динко-рамбовци винаги могат да бъдат командировани по линия на европейската солидарност.
Затова колегите в Брюксел следва внимателно да се замислят дали да ни налагат санкции по европрограмите за земеделие. Пообъркали се в някоя община, тук-там пуснали фиктивна фактурка, купил си някой яхта, друг вдигнал палат – голяма работа. Паричките на европейските данъкоплатци трябва да се усвояват. Решат ли да се правят на много принципни и да ни „клъцнат” с финансови корекции за 100-200 милиона евро – няма да им пратим Динко. Да ги видим тогава как ще се оправят? Пък и стига все са ни нарочвали! Що не вземат да си сложат в ред „офшорките”! Ето – при нас политици в тази „гнилост” няма. Няма нито един – дори за цвят. Само почтени бизнесмени доказали се в годините като икони на корпоративната етика. Щедри работодатели и предприемачи развили своите компании до световни висоти!
Уф, нещо се увлякох – и сам не си вярвам. На дамите от телефон 112 обаче – вярвам. Нищо че пишат на ръка горките и им трябват 15 минути да насочат обикновен сигнал. Капацитетът ги мъчи – това ще да е нещо като ишиас. Вместо да се разгърнат – присвиват се! Софтуерът се задъхва. В превод – изградената само преди 8 години за десетки милиони система – не става за нищо. Чудесен повод да си поръчаме нова за 40-50 милиона след съответната обществена поръчка. При правилната фирма, разбира се. Въобще с новите технологии няма майтап. Взимаме ги на въоръжение от раз! В столицата възнамеряват да решат проблема с гратисчиите веднъж завинаги. „Тайното оръжие” се нарича – електронна бариера. Дори цената не бива да ни смущава – 1,7 милиона за 28 бариери или около 60 бона на парче! Тарикатите няма да имат шанс! Очаквам скоро челният софийски опит и в други градове. Защо не и в Пловдив…
България се променя. Бавно, но сигурно. Вятърът на промяната издухва без жал останките от старото. Ражда се прекрасен Нов свят… Нямате търпение? Питате кога? Ще ви отговоря – „когато цъфнат налъмите”…
