Важен инструмент за поддържане на подобен род системи е отглеждането на монополи. Дундуркане мисля, е по-точно!
Димитър Герганов
Петролът не е бил на толкова ниски цени от десетилетия, а горивата у нас са скъпи. Всички са наясно за причината – казва се картелно споразумение, в което участват основните пазарни играчи. И какво от това, че Бойко, КЗК и обществото са информирани! Медиите ще пошумят, фейсбук и форумите ще прегреят, хората ще си попсуват на воля, пък ще им олекне. „Народният герой” Марешки ще натрупа имидж точки, а междувременно световната конюктура ще се промени и цените ще тръгнат нагоре.
Този филм сме го гледали – ще повдигнат рамене с досада повечето читатели и ще бъдат прави. Съгласен съм, но не е филм, а сериал. Безкрайна „сапунка”, на която не й се вижда краят. „Дързост и красота” в чалга вариант – така изглежда битността българска за всеки непредубеден наблюдател. Проядена от корупция политическа и съдебна система, нискочел и подкупен елит. Държава на зависимости. Псевдопазарна икономика, в която първа грижа на изпълнителна и законодателна власт са монополите, а не гражданите.
Как бихме могли да си обясним подобен парадокс? Не е сложно – нормалната конкурентна среда отглежда множество индивиди, които не чакат на държавата, а взимат съдбата си в свои ръце. Задават въпроси. Изискват. Не дават подкупи. Критична маса от такива хора е способна да разруши всяка система. В развитите демокрации я наричат средна класа. В България повечето от субектите, които биха могли да влязат в тази категория зависят от държавата. По един или друг начин. Чрез бизнеса си или работното си място. Трябва да са послушни. В противен случай ще изпаднат зад борда. Този механизъм се нарича корумпиране на обществената среда. Морков и тояга. Подхвърлени огризки и перфидна заплаха.
Важен инструмент за поддържане на подобен род системи е отглеждането на монополи. Дундуркане, мисля, е по-точно! Необходимо е да бъдат обхванати ключови сектори на икономиката. Горивата и енергетиката съвсем не изчерпват източниците на престъпно и аморално обогатяване. Пазарът на лекарства е не по-лош пример. При сравнение на цените на един и същи препарат у нас и в страни с дори по-висок жизнен стандарт разликите често са фрапиращи. Не в наша полза естествено. От време на време гръмва някой скандал, понякога изгаря „бушон” и всичко си продължава постарому. Монополизмът се е настанил удобно дори на места, за които повечето хора не подозират. Или си затварят очите. А може би вече свикнахме?
Например разпространението на печата, където от дълги години над 70% от дилърските мрежи се контролират от небезизвестен политик-бизнесмен, наричан от доброжелателите си с гальовното „Шиши”. Чудесен начин за осигуряване на медиен комфорт чрез търговските отстъпки и „регулиране” на тиражите на „непослушните”. Но това далеч не е всичко. Изкривяванията в стопанския живот достигат гротескни измерения при търговията с алкохолни и безалкохолни напитки. В двата сегмента доминират по двама играчи – в първия случай са местни, а във другия са международни. Подходът им обаче е един и същ. Предлагат на заведенията да работят само с техни продукти срещу парични премии и различни „подаръци”. Немалко приемат. Със сигурност такива практики нямат нищо общо с честната конкуренция.
Монополите крадат. „Законно”. От нашите пари. Присвояват средства, които бихме насочили за инвестиции или потребление. Задушават икономическия растеж. Корумпират. Вдъхващият отвращение политически елит и назначените монополисти са двете страни на една и съща монета. Брак по сметка. Играчи в един и същи цирк. Крайно време е далаверата им да спре. Няма да стане с омбудсМая и заклинания. Необходим е пазарен и законов отговор. И преди всичко – „осветяване” и нетърпимост! Граждански натиск! Само на пръв поглед монополите изглеждат непоклатими. Приличат на безсмъртни вампири, но се боят от дневна светлина. Вреди им на кожата…
